Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Накарахме робите да положат стареца в ложето му и да донесат мангал с разпалени въглени, за да загреят помещението. Те донесоха и кожи и меки вълнени завивки, за да покрият болнавото тяло на господаря си. Терций Валерий явно се гордееше със скромните си навици и спеше на твърда постеля. Всичко наоколо говореше за упадъка в домакинството му, с което се занимаваха грохнали от старост роби. Той им заповяда да ни слушат и да изпълняват желанията ни. Арсиное сложи ръка на челото му и старецът задряма отново. Повече нищо не можехме да направим за него.

Върнахме се в залата и аз наредих да бъдат изпратени роби, които да доведат Ханна и Мисме и да донесат вещите, които бяха останали в наемната къща. Слугите ни гледаха с неприязън и се преструваха, че не разбират думите ми. Тогава аз извиках един от старшите управници на дома, който склони посивялата си глава пред мен, скръсти длани и призна, че е тиренец по произхождение и че все още помни етруския език, макар съотечествениците му в Рим да избягват родния си език след изгонването на свещения цар. Някои от тях дори не искали децата им да научат древния език.

— Но — продължи управникът — най-знатните етруски все още пращат наследниците си във Вейи или в Тарквиния, за да се научат там на добри обноски и да овладеят езика на предците.

Когато робите отидоха с носилка да доведат Мисме и Ханна, управникът каза:

— Родът на Валериите произхожда от Волсиния. Имам предвид планинския град Волсиния, а не свещения крайбрежен град.

Аз поклатих глава, усмихнах се и казах, че не знам нищо за етруските градове. Та нали бях чужденец, току-що пристигнал от юга в Рим, а и самият град, в който се намирах, ми беше все още непознат.

Той ме погледна удивено в очите, сложи лявата си длан на челото си и вдигна нагоре дясната си ръка.

— Съвсем не ми изглеждаш чужденец — ми каза уверено. — Познавам усмивката ти, познавам лицето ти.

Аз се ядосах вече за кой ли път и го прекъснах рязко:

— Стига безсмислици! Всичко това започва да ми омръзва. По-добре ми покажи дома и нека да видим покоите, които са ни отредени. Гостоприемният ни стопанин иска да се чувстваме добре тук.

Той отпусна ръцете, погледна ме тъй, сякаш не вярваше на ушите си, и продължи с мек глас:

— Както искаш. Но назови името си, името на жена си и кажи откъде сте, за да мога да се обръщам към вас както подобава.

Нямах причини да крия истинското си име от управника на този дом, още повече че той се ползваше с доверието на Терций Валерий.

— Казвам се Турмс — отвърнах. — Турмс от Ефес. Както навярно си се досетил, аз съм бежанец от Йония. Името на жена ми е Арсиное и тя говори само гръцки и финикийски.

— Турмс… — повтори той. — Това не е гръцко име. И нима е възможно йониец да умее да говори древния език на тиренците?

— Много си упорит — отвърнах аз с усмивка. — Наричай ме както искаш.

Сложих дружелюбно ръка на рамото му, а той се разтрепери.

— Римляните произнасят името ти като това на Турн 45 45 В римската митология — цар на рутулите, съперник на Еней за ръката на Лавиния. — Б.р. — каза той. — Знаеш кой е той. Тъй ще се обръщам към теб. Повече няма да питам нищо друго, но обещавам да се погрижа добре за вас. Прости ми любопитството, то е обичайно за старите хора. Благодаря ти, че допря ръката си до мен, простия човек.

Той ни даде знак да го последваме, за да ни разведе из обширната къща на Терций Валерий. Помолих го да говори на латински, на езика на Рим, тъй като много исках да науча и този език. Управникът започна да нарича всеки предмет първо на латински, после на етруски, тъй че аз обогатих речника си и по двата езика. Само след около десетина дена забелязах, че говоря съвсем свободно етруски. Арсиное пък се стремеше да запомни всички латински думи, тъй като искаше да разговаря с Терций Валерий на езика на Рим. Започнах да се опасявам все повече и повече докъде щеше да ни доведе приятелството между двамата. Заради Арсиное аз повтарях всички думи и на гръцки, в резултат на което управникът на дома започна да разбира езика на елините и беше извънредно горд с това.

Терций Валерий не беше сполетян от нов пристъп на болестта си, макар роднините му да се надяваха много на това. Считаха го за странен човек, дори не съвсем с всичкия си. Още от малък чувал много подигравки, тъй като го сравнявали винаги с двамата му умни братя. Наричали го просто Терций — трети син. В сената бил известен с прякора Брут, което означава тъп, недодялан. Ето защо всички в Рим се удивляваха на факта, че именно такъв човек бе натрупал толкова значително състояние.