Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Нищо не разбирам — рече стопанинът, — аз също току-що видях жена си, макар че точно сега тя се намира на гости у роднини във Вейи, а оттам дотук има цял ден път. Готов съм да се закълна, че ходеше из атрия, наместваше статуите на боговете и пробваше с пръст пейките покрай стените, за да види дали слугите ни са избърсали добре праха. Но колкото и да ми се искаше да я прегърна, тя все ми се изплъзваше, а най-накрая пред мен се появи ето тази жена — и посочи Арсиное.

— Той лъже. И двамата лъжат — запротестира Арсиное. — През цялото време съм спала и не помня нищо. Когато се събудих, тук беше само старецът. Той седеше и ме гледаше, а от устата му течеше слюнка. Изобщо не би бил в състояние да спи с мен.

Аз се разсърдих:

— С фокусите си ти сигурно би могла да превърнеш всяка къща в долнопробен дом на блудството, но не изключвам възможността този път богинята наистина да се е вселила в тялото ти, докато си спала, и затова да не помниш нищо.

Терций Валерий беше доста образован човек и знаеше малко гръцки. Обърнах се към него:

— Имал си видение, защото си болен. Бил си прекалено развълнуван и си получил лек мозъчен удар, от това може да ти се е схванало лицето. Затова ти текат лиги и придържаш увисналия си клепач. Съпругата ти, която е покойница, се е явила пред теб в образа на моята жена. Тя очевидно те е помолила да се грижиш за здравето си и да не се намесваш в кавги и дрязги, които може да ти навредят. Точно така е било, повярвай ми!

— Лечител ли си? — попита Терций Валерий.

— Не — отговорих аз, — но един от най-близките ми приятели беше измежду най-добрите лечители на остров Кос. Той ми разказа някога за откритията, направени от един учен мъж: вътрешното повреждане на мозъка влияе на различните части на тялото. Болестта ти е в черепа и изтръпването на лицето ти е признак за това. Така съм чувал да се казва.

Терций Валерий се замисли и накрая каза:

— Ясно е че боговете ме изпратиха тук, за да мога да се срещна с жена ти и с теб, чужденецо. Ти успокои сърцето ми. Вярвам, че съпругата ми наистина ми се яви. Ако я бях послушал по-рано, сега и тя, и синовете ми щяха да са живи. Но жаждата за слава ме беше заслепила, искаше ми се да приличам на брат си и да се занимавам с обществени дела. Ето че сега огнището ми е студено и само харпии нашепват страшни думи в ушите ми всяка нощ, когато стоя буден в тъмнината. — Той взе Арсиное за ръката и предложи: — Бъдете мои гости! Стига съм се измъчвал, стига съм се терзал. Робите ми не ме слушат, управниците ми ме лъжат, а роднините ми само чакат смъртта ми, за да наследят имотите ми. По-добре е да приема в дома си двама достойни и изпратени от боговете чужденци, отколкото алчни римляни.

Хазяинът ме дръпна настрани и каза:

— Терций Валерий е извънредно заможен човек. Той притежава много обширни ниви и пасбища. Но както виждаш, разсъдъкът му е помътен и едва ли ще се оправи вече. Никога не бих повярвал във видението му, ако и с мен не се бяха случили странни неща. Ще си навлечеш гнева на родствениците му, ако му гостуваш и се разположиш в дома му.

Позамислих се и казах:

— Не е лесно да ме измами човек, тъй като имам много горчив опит зад гърба си. Благодаря ти за гостоприемството. Запиши ми в сметката всичко, което ти дължа. Приемам предложението на стареца, а жена ми ще се погрижи да го настани в покоите му, за да може да си почине.

Тъй или иначе, беше късно да се разсъждава, тъй като старецът се бе настанил в носилката си и Арсиное бе потеглила с него, държейки го за ръка. Усетих някакво лошо предчувствие, но ги последвах.

Пред дома на Терций Валерий беше прикован с верига роб вратар, който изглеждаше също тъй немощен и стар като господаря си. Всъщност халката, с която веригата бе прикована към стената почти се беше измъкнала от мястото си и робът само се преструваше, че е уж прикован, и то само когато в дома идваха гости. През останалото време се печеше на слънце в двора или се разхождаше напред-назад по улицата.

Робите вкараха носилката направо в атрия и Арсиное разбуди с ласкави думи стареца. Докоснахме домашното огнище и се поклонихме пред статуите на домашните богове. Дори се престарахме, тъй като взехме за божества и две фигури, които бяха изваяни тъй, сякаш оряха. Статуята представляваше мъж и жена, хванати за рало, а пред тях имаше два вола, които теглеха плуга. Всъщност статуята нямаше никаква стойност, просто Терций Валерий обичаше да я гледа и да напомня на гостите си откъде точно се е взело цялото му богатство.