Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Тиренецът ни покани в новия храм на Турн, където смяташе да извърши жертвоприношение. Римляните наричаха този бог Меркурий, а римските гърци му се кланяха под името Хермес. Ето защо аз мисля, че това беше един и същ бог, само че с различни имена. Римляните бяха построили храма му, за да процъфтява търговията им. В целата 41 41 Цела — вътрешно помещение на античен храм. — Б.пр. на храма стоеше голяма и красива, ярко изрисувана статуя на този бог, изработена от печена глина. Това беше работа на скулптори от етруския град Вейи. Римляните не умееха да създават толкова красиви скулптори, а ваятелите от Вейи се славеха надалече с изкуството си.

В храма се тълпяха търговци, които говореха на много различни езици и се договаряха за цената на медта, кожите, коприната и дървените предмети. Именно в храма на Меркурий всеки ден се установяваха новите цени на различните стоки в зависимост от търсенето и предлагането им.

Когато извършихме обреда с жертвоприношението и оставихме дарове в храма, тиренецът се обърна към мен и каза:

— Благодаря ти за бързото и успешно пътуване, но сега е време да се разделим. Търговецът трябва да се осланя на разума си и да няма доверие на странични хора, които не познава добре. При това хора, които се представят за нещо по-различно от това, което са всъщност. Забрави името ми и не го споменавай никъде, особено ако се натъкнеш на трудности. А сега — благослови ме на прощаване. Ще се задоволя с това и няма да ти искам да ми заплащаш за пътуването. — И той ми подаде обратно сумата, която му бях заплатил по-рано. Като видя учудването ми, добави: — Добре помня с каква магическа сила придвижихте кораба напред.

Сложих ръка на рамото му, а с другата закрих лявото си око, за да извърша обреда на благословията, но защо постъпих така — и сам не зная. Тиренецът се изплаши толкова много, че отскочи встрани, гледайки ме с благоговение. Повече не се приближи към нас.

И ето, ние се бяхме озовали в Рим, пред прага на храма на Меркурий — Арсиное, Ханна, Мисме в ръцете й и аз. Нито градът, нито обичаите му ни бяха познати в този първи ден от пристигането ни, не знаех дори езика на местните хора. Ето защо реших да не докосвам нищо, а да чакам някакво ново знамение, което да ме упъти как да постъпвам оттук нататък.

Арсиное също не бързаше. Тя разглеждаше с интерес хората, които се бяха насъбрали около храма. Сред тях имаше много мъже, които отвръщаха със също толкова голямо любопитство на погледа й. От време на време тя правеше някои забележки за околните и за всичко останало и аз разбрах, че Арсиное е изключително възприемчива и умее да открива веднага най-важното във всичко ново. Тя веднага забеляза, че всички римляни са със сандали, а само робите бяха боси. Забеляза също колко кисели и мрачни са лицата на жените, колко са пълни телата им и колко безвкусни са дрехите им. Едва бе млъкнала, за да си поеме дъх, когато пред нас застана старец с крива пастирска тояга в ръка. Целият му плащ беше на мазни петна, очите му бяха зачервени и сълзяха, а сивата му коса беше полуокапала.

— Какво чакаш тук, чужденецо? — попита той.

Видът на старика не вдъхваше особено доверие, но той беше първият човек, който ме заговори в Рим. Така че му отвърнах учтиво:

— Току-що пристигнах и чакам благоприятно знамение.

Той дотолкова се оживи от думите ми, че тоягата затрепери в ръцете му.

— Не сбърках, когато си помислих, че си грък. Истина е, че външността ти е измамна, но стига да се вгледа човек в жена ти, за да разбере откъде сте родом. Ако искаш, мога да ти гледам по полета на птиците или да те заведа при един от моите събратя, който също се занимава с предсказания. Той ще принесе в жертва овца и ще ти гледа по вътрешностите й. Но това струва по-скъпо, отколкото гадаенето по птиците.

Той говореше на развален гръцки език и затова предложих:

— Хайде да говорим на твоя език, тогава ще мога да те разбирам по-добре.

Но езикът на Рим се оказа груб и твърд, което всъщност подхождаше много на местните. Поклатих глава:

— Не разбирам нито дума. Нека да се опитаме да разговаряме на древния език. Аз мога да го говоря до известна степен.

Бях научил древния език отчасти от разговорите ми с тиренеца, отчасти от дългите ми беседи някога в Химера с Ларс Алсир. Понякога се чудех сам на себе си — как тъй бях успял да науча толкова лесно този език. Струваше ми се, че някога, много отдавна, сигурно бях живял сред хора, които го бяха говорили, но не можех да си спомня нищо по-точно. Намирах лесно нужните думи, тъй че старецът, който явно беше тиренец по произхождение, скоро се отказа от пристанищния смесен език и премина на етруски.