Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Трогнат бях от предаността й, погладих косите й.

— Ти не си робиня, Ханна. Обещавам ти да се погрижа за теб, доколкото мога, докато не срещнеш подходящ мъж, за когото да се омъжиш.

— Не, не, Турмс, сигурна съм, че никога няма да срещна друг подходящ мъж. Разреши ми да остана с теб, умолявам те! Ще се мъча да ти бъда полезна. — И за още по-убедително додаде: — Арсиное, господарката ми, казваше, че най-добре се изкарват пари в публичните домове из големите градове. Ако искаш, ще започна да се продавам, макар че това не ми е по сърце.

Думите й ме ужасиха. Прегърнах я и взех да я успокоявам:

— Да не си и помислила за подобно нещо! Никога няма да ти разреша! Та ти си чиста и непорочна девойка! От днес нататък си под моя закрила.

Тя се зарадва и в очите й видях огромно облекчение. Накара ме да пийна малко от виното, което бе взела със себе си. Самата тя също отпи няколко глътки. Присъствието на момичето уталожи мъката ми и усетих, че ми поолеква.

Не мога да намеря никакво оправдание за това, което последва. Съвсем не виня Ханна, а само себе си. Далечната музика, топлите длани на девойката, свежият й дъх, вкусът на виното, умората, която ми замая главата, ме накараха да взема бедното дете в обятията си. Покрих с целувки лицето и шията й, а тя отвърна с желание на милувките ми и скоро ми се отдаде. Наслаждавах се на смуглото й тяло, бях й безкрайно благодарен, но нито за миг не забравях, че Ханна не е Арсиное, че слабичкото й тяло не може да се сравнява с тялото на Арсиное, към която изпитвах любов, подобна на проклятие. Известно време съзнавах, че греша, като позволявам на Ханна да ми дари девствеността си, и се успокоявах единствено с мисълта, че съм безплоден и тя няма да пострада от никакви нежелани последствия. Но в обятията й почувствах топлота и спокойствие и скоро задрямах. Бях забравил поне временно за мъката си.

Чух в полусън как на кораба се върнаха тиренецът и хората му. Почудих се на мисълта си, че е възможно богинята да ми се явява в образа на Ханна и това, което се случи, да е също съдба. Скоро обаче заспах и спах дълбоко до сутринта.

Може би ме спаси моят дух покровител, който бе заповядал на Ханна да се събуди по изгрев-слънце и да изчезне, оставяйки ме сам на кожите, където прекарахме нощта. Опомних се чак когато усетих, че някой ме рита ту в хълбока, ту в главата. Забелязах сандали, които много приличаха на сребърните сандали на Арсиное, и скоро видях и самата нея с Мисме в ръцете.

Когато ги съзрях, помислих първо, че всичко е само сън. Но това наистина беше Арсиное, ритниците й ми причиняваха болка и скоро главата ми съвсем се замая. Как можах да бъда толкова глупав и да не се досетя! Как можах да не се усъмня в Ксенодот, който тръгна на изток по залез-слънце! Чак сега осъзнах, че всичко това беше хитрост от тяхна страна, за да ме накарат да ги последвам. Явно, щом като се бяха уверили, че няма да ги последвам, те бяха обиколили пристанището през нощта, а по изгрев Ксенодот бе върнал Арсиное с Мисме обратно на брега.

Самият той не се яви пред мен. Беше достатъчно съобразителен, за да знае, че трябва незабавно да отплава и този път наистина.

След като ме разбуди по такъв груб начин, Арсиное изведнъж доби покорен вид и каза:

— Ето ме и мен, Турмс. Нима мислеше, че мога да те оставя с леко сърце? Или не вярваш в любовта ми? Та аз съм неразривно свързана с теб, откакто богинята ни съедини. Ах, ти не разбираш нищо. Съвсем не подозираш колко силни са чувствата ми към теб, защото самият ти не умееш да обичаш и си готов да ме отхвърлиш само заради някакви си глупави предзнаменования.

Но аз почти не я слушах, ръцете ми бяха протегнати към нея и сърцето ми се изпълни с такова щастие, каквото отдавна не бях изпитвал. На красивото й лице светна усмивка и тя каза тихо:

— Призови южния вятър, Турмс! Нали си повелител на ветровете! Призови попътен вятър, достатъчно съм те чакала вече, в душата ми бушува вихър! Не, не вихър, истинска буря бушува в душата ми, страшна и ужасяваща буря!

В същия миг се появи Ханна и замръзна на място. Вината беше изписана на лицето й, но за щастие Арсиное я смяташе за невзрачно същество, много по-низше от себе си. Затова тя прие изражението на девойката единствено като изненада от неочакваното й появяване на тиренския кораб, тикна Мисме в ръцете й и й заповяда:

— Нахрани детето, облечи го по подходящ начин и се махай от очите ми! Искаме да останем насаме с Турмс, за да можем да призовем вятъра.