Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Най-накрая видяхме и хълмовете около Рим. По склоновете им забелязах селца с дървени къщи, градската стена, моста и няколко храма. Дървеният мост беше изкусно построен. Никога по-рано не бях виждал тъй дълъг мост. В средата си мостът се опираше на неголямо островче. Постройката беше дело на етруските. Някога етруските построили моста, за да свържат многочислените си крайбрежни градове. Римляните се гордееха много с това съоръжение. Те бяха запазили стария етруски обичай да наричат върховния си жрец „строител на моста“ 39 39 Pontifex (лат.) строител на мостове. Титла на римски жрец, по-късно бива възприета като определение на римокатолическите епископи, а pontifex maximus — (върховен жрец) — на папата, в края на IV в. сл.Хр. — Б.р. . На него беше поверена поддръжката и съхранението на съоръжението. Всъщност мисля, че етруските са имали нещо друго предвид, когато са наричали така върховния си жрец. Те сигурно са искали да изразят с това, че той е връзката между хората и боговете. Но римляните възприемаха всичко, което бяха научили от по-стария народ, в съвсем буквален смисъл.

Величественият дървен мост беше не само най-голямата забележителност на Рим, която се набиваше в окото на пришълеца. Той способстваше много за разцвета на града.

Пристанищните стражи ни посочиха място къде да закотвим кораба си — заедно с други морски и речни съдове. Спряхме до блатистия бряг, укрепен с греди и камъни, след което на борда ни се качи митар. Тиренецът не се опита да го подкупи с подаръци и не го покани да участва в жертвоприношение. Той отдавна ни беше казал, че римските митари са неподкупни, което се дължеше на суровите местни закони.

В края на животинския пазар стоеше палач, готов всеки момент да изпълни дълга си. В ръката си държеше сноп пръчки, в който имаше затъкната брадва. Тиренецът ни обясни, че тези предмети са знаци за службата на палача още от времето на етруските. Римляните наричаха палачите ликтори. Вместо владетел в града управляваха двама консули, които се избираха ежегодно. Всеки консул се съпровождаше от дванадесет ликтори, които изпълняваха бързо присъдите. Ако извършването на някоя постъпка беше неоспоримо и доказано, те имаха право да задържат престъпника на улицата, да го наложат с пръчките, а при по-тежки случаи да му отсекат дясната ръка. Ето защо в пристанището цареше ред и сигурност и никой не се страхуваше от крадци, тъй обичайни по другите пристани на света.

Тиренецът помоли квесторите 40 40 Квестор — длъжностно лице в древния Рим, водещо финансови и съдебни дела. — Б.пр. да се заемат първо с мен и с Арсиное. Те повярваха, когато им казахме, че сме сицилийски сикани, тъй като не бяха особено образовани хора и малко знаеха за външността и обичаите на народите по света. Тиренецът ни беше посъветвал предварително да не крием нищо от тях. Квесторите преброиха златните монети на Арсиное и претеглиха внимателно златните вещи, които бяхме получили от сиканите, преди да напуснем горите на Сицилия. Наложи ни се да платим голяма данъчна сума за внасянето им в Рим, тъй като в града нямаше пари в обращение, а специални медни пластинки. Що се отнася до Ханна, квесторите ни попитаха свободна ли е тя или е робиня. Арсиное побърза да отговори, че момичето е нейна собствена робиня, а аз от своя страна казах, че Ханна е свободна. Като чуха това, римляните се спогледаха и повикаха преводач, тъй като не разбираха добре гръцки. Ханна, разбира се, не можеше да се застъпи сама за себе си и затова я записаха като робиня. Квесторите бяха уверени, че я нарекох свободна само за да не плащам налог за нея.

Те помолиха любезно преводача да ми обясни, че ако Ханна бъде записана като свободна гражданка, тя незабавно ще получи правото да ни остави и ще може да се обърне към римското законодателство за закрила. Изобщо, казаха те, ако бях настоявал в лъжата си, бих изгубил част от собствеността си. Дори започнаха да се смеят, смятайки, че за малко не съм си изиграл сам лоша шега. Към мен и към Арсиное се отнесоха с уважение — заради златото, което носехме със себе си. Римляните са по природа доста алчни хора. Всички граждани в града са разделени на съсловия не само поради принадлежността си към този или онзи род, но и по размера на състоянието си. Бедняците се бяха борили доста дълго за правата си и в края на краищата се бяха сдобили с незначителни политически права, но както и по-рано, почти нямаха право да участват във войската. В тежковъоръжените войскови единици имаха достъп само богатите граждани. Римляните смятаха, че бедността е само в тежест на военното дело и не поверяваха оръжие в ръцете на бедняци.