Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Проумях, че се беше уговорил вече с Арсиное да ме придумат да тръгнем към Йония, а оттам при великия цар в Суза. Подозирах също, че може би Арсиное е успяла вече да разкаже някои неща на Ксенодот за мен, неща, които аз не бих искал той да знае. Затуй с подигравка произнесе името ми.

Но годините, прекарани при сиканите, ме бяха научили на сдържаност. Не отговорих нищо и последвах спокойно Ксенодот към помещението с банята. Топлата вода и разтривката ми подействаха благотворно. Всички се почувствахме освежени след дългия път и настроението ни се подобри. Забелязах, че Ксенодот се вглеждаше като че ли повече в моето тяло, отколкото в бялата плът на Арсиное. Той, разбира се, се възхищаваше от красотата й, но само от вежливост. Не можел да повярва, че тя е майка на две деца, и едва ли дори и в двора на великия цар би се намерила по-голяма красавица от нея.

— Когато те гледам — обърна се Ксенодот към Арсиное, — съжалявам, че боговете са ме създали такъв, какъвто съм. Сигурен съм, че Турмс е щастлив да има толкова красива жена, дори не мога да повярвам, че толкова стройни и красиви хора като вас са представители на кривокракото и дребно сиканско племе.

За да не разгарям любопитството му, аз попитах с равнодушен глас:

— А колко сикани си виждал, Ксенодоте? Истинските сикани са стройни и добре сложени. Погледни робинята ни Ханна.

Тук Арсиное се намеси:

— Но Ханна не е сиканка. Тя е родом от Сегеста. Впрочем признавам, че сред сиканите има много силни, снажни и високи мъже.

Тя заклати лениво крака в топлия басейн, след което махна на слугите да й измият косата. Аз също се оставих да ми измият главата и да ми намачкат тялото, след това се обърнах сърдито към Арсиное:

— Кога най-сетне ще се научиш да си държиш езика зад зъбите?

Прелестите й ме отблъскваха в този миг, защото не можех да й простя това, че издаваше тайните ни пред Ксенодот. Когато се излегнахме около трапезата с ястията, раздразнението ми нарасна още повече. Двамата с Арсиное бяхме отвикнали от виното и затова се напихме прекалено бързо. Ксенодот водеше изкусно разговора така, че да издаваме все повече и повече неща.

Вбесен, станах от ложето за гости, поклоних се към луната, стиснал в ръка черния морски кон, и казах:

— Предсказанията и знаменията са по-силни от алчността ти, Арсиное! Ако не искаш да дойдеш с мен, аз ще потегля сам на път.

Ксенодот не взе присърце думите ми, а каза:

— Първо се наспи, после давай клетви.

Но аз бях прекалено опиянен от виното, затова извиках непремислено:

— Все ми е едно, Арсиное! Ако мислиш, че Ксенодот може да ти осигури по-добро бъдеще, тръгни с него! Той ще съумее да те продаде на първия знатен и богат персиец. Но помни: зад решетките на харема ти ще тъгуваш по свободата си. Тъгата ти ще бъде неизмерно по-голяма, отколкото алчността ти за разкошен живот!

Арсиное замахна с чашата вино в ръка, тъй че питието се разля по пода, и отвърна:

— Много добре знаеш от какво се отказах заради теб, Турмс. Целия си живот подложих на риск. Но ето че настъпи време да помисля за детето си. С годините ти ставаш все по-упорит и непредвидим, а напоследък си обзет от злоба, тъй че се чудя сама на себе си — какво толкова видях в теб, та да оставя сигурността си! Ксенодот чака западен вятър, за да потегли към Регион, където го чака Скит. Възможно е още утре да задуха попътен вятър, тъй че решавай докато е време, Турмс. Аз вече съм направила своя избор. — И тя се закле, че по-скоро би ме изоставила, отколкото да ме последва в Рим. Клетвите й не струваха нищо, знаех го, но същевременно разбирах, че тя дълго е обмисляла как да постъпи. Изпаднала в още по-голяма ярост, Арсиное извика:

— От днес нататък ще спим отделно! Омръзнало ми е киселото ти лице, а варварското ти тяло ме отвращава толкова много, че направо ми идва да повърна!

Ксенодот се опита да й запуши устата, но тя го ухапа по пръста, изплю малко вино, след което се просна на ложето и заспа почти мигновено. Отнесох я в спалнята и помолих Ханна да се погрижи за нея. Бях толкова сърдит, че дори не исках да си легна в едно и също помещение с нея.

Върнах се от учтивост при Ксенодот, а той седна до мен, сложи ръката си на коляното ми и каза с присмехулен глас:

— Сам се издаде, Турмс. Ти не си никакъв сикан. Само гърците са склонни да дават клетви като твоите. Но аз няма защо да се безпокоя. Ако си беглец от Йония, спасил се от гнева на великия цар, мога да те уверя, че той не е особено отмъстителен. Услугите, които можеш да му сториш, ще струват за него много повече, отколкото грешки, извършени в миналото.