Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Те бяха решили вече да ми дадат част от това съкровище, тъй като им бях довел чакания Еркле. Но то не беше под свещения камък, а доста далече — на половин ден път в една опасна дъбова гора, пълна с капани и примки, както и с отровни колчета, забити в земята. Жрецът ми показа входа към една скрита пещера, която никога не бих могъл да намеря сам. Двамата започнахме да вадим камъни и да копаем земята, докато не стигнахме до хранилище, изработено от дървесна кора, в което бяха скрити златни и сребърни вещи — съдове и магически амулети. И сам жрецът не знаеше откъде сиканите бяха добили всички тези съкровища, а само това, че са много стари. Предполагаше, че са бойна плячка от времената, когато сиканите са владеели цяла Сицилия и са били най-първите обитатели на острова. Още преди сикулите, преди финикийците, преди гърците, дори преди тиренците, до бреговете на Сицилия доплавали кораби от задморските царства. Откъде точно, сиканът не знаеше.

Задоволих се да взема само няколко вещи — един златен бокал, една изваяна от злато ръка, която явно имаше свойствата на талисман, и една тежка златна гривна за Арсиное. Взех само злато, защото малките предмети бяха леки за носене, а и златото беше станало доста по-скъпо от среброто, след като гръцките колонии си бяха насекли сребърни монети. През цялото време, докато избирах вещите, жрецът ме наблюдаваше със здраво стиснато в ръка копие. Може би щеше да ме убие, ако видеше, че съм прекалено алчен. Това, че ми показваха съкровището си, беше сигурно последното изпитание, на което сиканите ме подлагаха, преди да спечеля окончателно доверието им.

Тъй или иначе, взех златни предмети, които тежаха най-много двайсет мини, всички заедно. Някой би помислил, че съм глупак, щом не взех повече, когато ми се беше явил такъв случай, но защо ми беше да нося много метални вещи, които да ми тежат и да дрънчат в дрехите ми, щом знаех, че Артемида с образа на Хеката щеше винаги да ми доставя земните блага, от които имах нужда. От друга страна, ако пък не получавам всичко, което желая, това ще е знак, че нямам нужда от повече и трябва да се задоволя с нещата, които имам.

Когато тръгнахме обратно, сиканът внимаваше да не би да оставя някой таен знак в дъбовата гора, но щом излязохме от нея, той се развесели, потупа ме по рамото и каза, че ми се доверява напълно и че съм му кръвен брат. Убеден в искреността му, аз го помолих да ми обещае, че ще се погрижи Хиулс да не остане без образование. Накарах го да обещае, че ще потърси скитащия из гората питагореец и ще го вземе за учител на момчето. Ако ли питагореецът не е вече между живите, ще намери друг образован грък и ще му заплати богато, за да не остане Хиулс неук. Казах му, че Хиулс трябва да се научи да говори гръцки, финикийски и елимски език. Освен това, ако се окаже, че учи лесно езици, не е лошо да научи поне малко и езика на тиренците. Би било добре, продължих аз, ако взима и уроци по свирене на арфа, както и да се упражнява физически. За последното не се притеснявах, тъй като знаех колко силен е малкият Хиулс и как в горите на сиканите той по цял ден ще има възможност да се калява. Трябваше да се научи също да се бие с меч и да хвърля копие. Бях сигурен, че сиканите ще го научат на много бойни изкуства, а и че във вените му тече кръв на воин. Ето защо събрах смелост и прибавих:

— Научете го да се подчинява на законите на племето. Само който умее да слуша, ще умее, да заповядва, ако се наложи. Ако видите, че обича да убива без смисъл, а само за удоволствие, или ако видите, че е алчен и желае да получи повече, отколкото му се полага, убийте го без жалост и забравете за Еркле.

Тъжно ми беше все пак, безкрайно тъжно, да оставя малкия Хиулс в горите на Сицилия. Добре, че бях съвсем сигурен в бащинските грижи, които сиканите щяха да полагат за него. Арсиное пък се зарадва много на подаръка, който й донесох, и твърдеше, че е старинна критска изработка. Беше сигурна, че търговците в Тир биха заплатили огромна сума за такава ценна вещ. Казах й, че сиканите й дават златната гривна в знак на благодарност за това, че оставя сина си при тях. Пред Арсиное не споменах и дума за съкровището и за това, че знаех къде се намира то.

Подаръкът смекчи донякъде тъгата на Арсиное, а и самият Хиулс не прояви желание да тръгне с нас, когато настъпи уреченият час. Тръгнахме си, без да се сбогуваме, както беше прието у сиканите. Бързах да се срещнем с Ксенодот точно когато двамата с търговеца пристигнат на брега на реката, под боровите дървета, където бяха скрили товара си.