Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Не се съмнявах в правотата на думите му, но не можех да изневеря на решението си. Знаменията ми сочеха север, а не изток. Опитах се да му обясня това, но той продължаваше да настоява на своето, а когато разбра, че е невъзможно да ме придума, реши да ме предупреди:

— Не си струва да упорстваш толкова, Турмс. Ако имаш предвид пожара в Сарди, то запомни: никой не знае името на подпалвача, а аз изобщо нямам намерение да те издавам. Жена ти постъпи мъдро, като ми разказа за опасенията ти. Чух също, че си пиратствал по море. Тъй че си ми в ръцете, Турмс. Стига само да повикам стражите, и с теб е свършено.

О, как ненавиждах Арсиное в този миг, как ненавиждах тази, която ме беше предала тъй лекомислено! Направила го е само да ме накара да се откажа от плана си и да отплавам на изток с Ксенодот. Дълго сдържаният гняв, който се беше трупал в душата ми бликна изведнъж и аз осъзнах, че вече всичко ми е безразлично.

Отблъснах ръката на Ксенодот, която той бе сложил с прекалена интимност на коляното ми, и казах:

— Правиш се на мой приятел, но ето че прозрях мислите ти и те презирам. С какво ме плашиш? Със стражи? Аз сам ще се предам в ръцете им и нека картагенските жреци да ме одерат жив след това, а Арсиное да накажат като избягала жрица. Дъщеря й Мисме ще бъде продадена за робиня. Представям си радостта на великия цар, щом узнае за делата ти… — Помълчах малко и добавих: — Знамението ми беше дадено, еднозначно и безспорно. И Артемида в Ефес, и Афродита в Ерикс се надпреварват да ми помагат. Когато ме обиждаш, ти всъщност обиждаш богините. Ето защо съм длъжен да те предупредя да не навличаш гнева на толкова силни божества върху си. Съдбата, която не мога да избягна дори и да искам, ме води към съвсем други земи, много далече от Суза.

Ксенодот разбра, че съм непоколебим, и се опита да се сдобри с мен. Дори ми се извини за заплахите, които бе отправил срещу мен. Помоли ме все пак да обмисля още веднъж, за последен път, предложението ми, но сутринта, на свежа глава. На следващия ден Арсиное беше особено нежна и ласкава, опитвайки се да смекчи гнева ми с всички възможни средства. Но аз не се поддадох на изкушението и изобщо не я докоснах. Тогава тя отпрати Ханна в храма на богинята, за да купи всякакви неща за разкрасяване, затвори се в стаята си, а после се качи на покрива на къщата, за да изсуши косите си. Беше ги посветлила отново в златисто и бе ослепително красива, изтегнала се на ложето с разпилени по раменете къдри. Но когато косите й изсъхнаха, забелязах, че бяха придобили леко рижав неприятен цвят, и Арсиное също го забеляза. Ханна беше обвинена с много викове и крясъци, че не е съумяла да обясни на търговеца какво точно трябвало да е багрилото.

Изобщо не одобрявах желанието на Арсиное да си върне предишния вид и дори го смятах за истинска лудост, като се има предвид колко много любопитни съседи я наблюдаваха. Разбирах обаче, че и това е опит Арсиное да си върне благоразположението ми.

Ксенодот ми показа кораба, който беше наел от Регион. Той беше оставил там Скит, бившия тиран на Занкле да преговаря с тирана Анаксилай за прекръстването на град Занкле в Месина.

Разпитах го за Кидипа и той ми каза, че тя е родила двама сина на Анаксилай и че обичайно се разхожда с колесница с две мулета и отглежда в дома си зайци. Продължавала да се слави с красотата си както в Сицилия, тъй и в гръцките италийски градове, а баща й Терил бил провъзгласен за тиран на Химера.

Ксенодот така и не успя да ме съблазни с удобствата на кораба. Отидох до дървения тиренски храм, където познатият ми търговец на сол извършваше жертвоприношение с молба за попътен вятър. Попитах го дали няма да може да ме вземе със себе си и да ме откара до устието на реката близо до Рим. Той явно се зарадва, че ще има още един мъж на кораба си, но не издаде доволството си, а каза да си взема храна за път и да си заплатя мястото на кораба. Пазарихме се известно време и най-накрая стигнахме до споразумение за цената. Всъщност аз не смъквах много, за да не го ядосам.

Молитвите на тиренеца явно не бяха стигнали до ушите на безсмъртните, защото след няколко дена задуха силен западен вятър. Това бе добре дошло за Ксенодот, който каза:

— Ще чакам до привечер да последваш гласа на разума, Турмс. Довечера ще потеглям, тъй като ми казаха, че точно днес е най-благоприятно да се тръгне на изток. Умолявам те, ела с мен! Дадох вече клетва на Арсиное да я взема със себе си заедно с Мисме и прислужницата й.

Но той беше безсилен пред решението ми. Отидох при Арсиное и й казах: