Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Не мога да си обясня как сиканите успяха да привлекат толкова много животни по време на танца. Може би камъкът беше намазан с нещо, което привличаше горските твари или пък сиканите в гората, които ни припяваха и биеха барабаните си, бяха хванали предварително всички тези животни и ги пускаха по време на танца. Възможно е всички животни да бяха само сенки, предизвикани от свещеното питие и тайнството на ритуалния танц. Но ако беше така, не мога да си обясня защо и Хиулс беше видял всички тези животни и разказваше за тях по-късно, както и за това, че единствено грухтенето на дивата свиня го беше изплашило малко.

Когато всички насядахме около огъня, сиканите помогнаха на Хиулс да слезе от камъка, окичиха на врата му огърлици от зъбите на различни горски животни и завързаха на китките му и на глезените му разноцветни кожени ленти. Всеки от старите мъже поряза ръката си с кремъчен нож и даде на Хиулс да всмукне малко от кръвта му. Дадоха ми знак, че и аз трябва да постъпя по този начин. Когато Хиулс пи и от моята кръв, всички мъже заликуваха и започнаха да се смеят радостно и да пръскат лицето на Хиулс с кръвта си.

След като всичко това привърши, всеки от мъжете взе по една главня от огъня и всички с изключените на жреца на моето племе си тръгнаха, без да кажат нито дума. Тръгнахме си и ние с жреца. Хиулс вървеше между нас, а в ръцете си държахме по една главня от огъня. Когато смолистото дърво догоря, ние хвърлихме главните. Жрецът махна маската си и я окачи на ръката си. Аз също свалих от лицето си рогатата маска на елен. Заведох Хиулс да си легне, без да го мия. Жрецът ми каза, че кръвта, с която беше изпръскан, трябваше сама да се изтрие от кожата му.

Мислех, че с това са се свършили прощалните обреди, но на следващия ден още на зазоряване жрецът дойде да ме вземе от пещерата и двамата отидохме безмълвни в гората. Той ме заведе обратно при свещения камък и ми показа с усмивка следите от различни животни. Горските твари бяха идвали през нощта и бяха облизали толкова добре камъка, че никой случаен минувач не можеше да го отличи от останалите скали.

Седнахме и тогава аз казах:

— Скоро ще напусна горите. Ще взема със себе си жена си, момичето Мисме и робинята Ханна, но Хиулс ще оставя при вас.

Жрецът се усмихна отново, посочи на север и каза:

— Знам. Страхувахме се обаче, че ще искаш да вземеш и момчето, затова му дадохме името Еркле, който е спасителят на сиканите според древните ни предания. Отдавна знаехме, че ще ни се яви в скута на майка си, която ще е яхнала магаре… Вече съм стар — продължи той, докато рисуваше разни знаци с пръчка по земята, превит на две, слаб, но жилав. — Очите ми са видели много неща. Виждал съм, че има сикани, които са си построили къщи в края на гората, обработват земята и садят грах. Гърците са плъзнали навсякъде из острова и са по-лоши и от елимите. Размножават се като зайци. Подчинили са сикулите да им строят къщи и да орат земята. Който строи къща, е роб на дома си, който оре пръстта, е роб на земята си. Нас, сиканите, може да ни спаси вече само Еркле, макар да не знаем точно как ще го направи. — Той прикри устата си с ръце, усмихна се добродушно и каза: — Вече съм стар и оглупял. Ето защо се разбъбрих против обичая си. Скоро ще трябва да вървя към блатото, а то ще бъде тогава, когато усетя, че знанията ми са вече ненужни на племето ми. Знай, че щяхме да те убием, ако не ни беше позволил да задържим Еркле. Затова те посветихме с маската на елен и сега, когато си тръгваш, можеш да вземеш всичко, което си пожелаеш оттук, само не и Еркле.

Използвах случая и го помолих да ми даде един рог, пълен със свещеното питие на сиканите, както и няколко от отровните колчета, които сиканите забиват в земята, където може да минат враговете им.

— Ще получиш всичко, което искаш, но си вече посветен и нямаме тайни от теб, освен някои заклинания, които и без това няма да са ти нужни, тъй като скоро ще напуснеш горите. Но нима не искаш нищо друго? — попита ме жрецът.

Спомних си как по време на състоянието си на транс бях видял изпод камъка блясък на злато и сребро:

— Имате тайно съкровище от злато и сребро под камъка.

Усмивката му се стопи и сиканът попита:

— Откъде може да си разбрал за съкровището? За него знаят само жреците и то не е докосвано от много поколения насам. Явно е, че сме те посветили по-успешно, отколкото дори можехме да си представим.

Тогава разбрах, че Артемида наистина изпълнява обещанието си и че именно тя е вдъхнала желание на сиканите да ме посветят като елен.