Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Бях съвършено спокоен, когато влязох в пещерата, държейки Хиулс за ръка. Седнах до Арсиное и целунах нежно сина й. Тя взе отново да възхвалява красотите на Суза и благодатта, която ни очаква там. Аз взех детето на коленете си, погалих го по гъстата кестенява коса и казах с престорено равнодушен глас:

— Хиулс е син на Дорией и Дорией искаше да ме убие, за да добие права над сина си и над теб.

Арсиное не осъзна веднага думите ми и още известно време продължи да разсъждава за бъдещия си живот в Суза и как ще осигури блестящо бъдеще за децата си. Но изведнъж тя замълча и сложи ръка на устните си. Най-накрая смисълът на думите ми бе достигнал до нея — тя тъй рядко се вслушваше в мен.

Арсиное явно се уплаши, че ще я ударя, но аз само се разсмях, което я удиви още повече. Имаше ли смисъл да се сърдя и да се разправям, щом и без това нямаше да мога да променя нещата? Арсиное взе детето в ръцете си, като че ли искаше да го защити, и каза:

— Ах, Турмс, имаш ужасния навик да разваляш всичко. Разбира се, че Хиулс е син на Дорией, макар и самата аз да не бях сигурна в това, докато не видях на хълбока му рождения знак на хераклидите. Уплаших се, че ще се разгневиш, ако узнаеш истината, и затова не я споделих с теб. Знаех, че с време сам ще я отгатнеш. Вярно е, излъгах те, но за твое добро — да не се ядосваш и да не се инатиш напразно.

Относно това кой от двама ни беше по-инатлив, бях на съвсем друго мнение, но си замълчах, а просто извадих ножа си, дадох го на Хиулс и казах:

— Това е за теб, момче. Ти скоро ще бъдеш мъж и трябва да бъдеш достоен за рода си. Всичко, каквото трябва да знае едно момче на твоята възраст, вече си научил от мен. Оставям ти дар и собствения си щит и меча си, защото изхвърлих щита и меча на баща ти в морето като жертва на боговете. Никога не забравяй, че в жилите ти тече кръвта на Херакъл и кръвта на богинята на Ерикс. Ти произлизаш от боговете, Хиулс! Не се съмнявай: след като заминем, сиканите ще намерят някой питагореец да те изучи, та те чакат от теб велики подвизи!

Арсиное възкликна:

— Ти си полудял! Нима ще оставиш единствения си син при диваците?!

Тя започна да ме скубе и да ме дращи, докато не вдигнах един плосък камък от ъгъла на пещерата и не извадих изпод него щита си. Момченцето се бе изплашило от виковете на майка си, но се успокои веднага щом му дадох щита. Малките му ръчички поеха сръчно и меча за дръжката му. Аз не можех да се въздържа да не се усмихна — жестовете му ми напомняха тъй много за Дорией.

Когато Арсиное разбра, че решението ми е окончателно, тя падна на земята и се разрида. Сълзите й бяха искрени, тъй като тя обичаше сина си, както вълчица обича вълчетата си. Женското начало у нея беше много силно и тя винаги се водеше от чувството си.

Тъгата й смекчи сърцето ми, аз седнах до нея и погалих черните дълги кичури.

— Арсиное — казах, — не от ненавист оставям Хиулс тук. Повярвай ми! Само да можех, бих го взел с нас, дори в името на приятелството ми към Дорией! Аз не му се сърдя и не бих могъл да устоя на желанието ти, прекрасна Арсиное!

Тя въздъхна и се заслуша в думите ми.

— Виж — продължих аз, — мястото на Хиулс е тук, в тези гори, защото той е син на Дорией, а значи властелин на Ерикс. Сиканите го наричат Еркле и се усмихват бащински, щом го видят. Те дори няма да го пуснат да тръгне с нас, по-скоро биха убили и теб, и мен, но Хиулс да остане при тях. Ако искаш, можеш да се задържиш тук със сина си.

Арсиное въздъхна отново и каза бързо:

— Не, не, нищо не може да ме застави да остана повече в тези гори!

За да я успокоя, аз казах:

— Ще поговоря за Хиулс с Ксенодот. Той ще разкаже на великия цар, че сред сиканите расте цар, потомък на Херакъл. Възможно е да дойде ден и твоят син да царува не само в сиканските гори, но и над цяла Сицилия. Персийският цар ще го въздигне. Много е вероятно още докато сме живи, Дарий да стане владетел на целия свят.

Тази мисъл се понрави извънредно много на Арсиное, очите й заблестяха, тя плесна с ръце и каза:

— Ти разсъждаваш доста по-мъдро от Дорией, който си остана чужд на сиканите и никой не го обичаше освен Танаквил.

— Значи съдбата на Хиулс е решена — рекох с тежко сърце. — Нека да поговорим сега и за Мисме. Помня как се усмихна, когато я нарекох така. Не ти ли напомниха тогава първите две букви от името й за първите две букви от името на Микон? Струва ми се, че още тогава се догаждах за истината и затова дадох на момиченцето такова име.

Арсиное се опита да изглежда учудена, но аз я хванах и я разтърсих, след което продължих: