Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Макар и с вълнен плащ, Ксенодот трепереше от студ и когато седна до огъня, той протегна ръце напред, за да ги стопли. Първото нещо, което тиренецът стори, беше да провери дали железният котел е на мястото си. Търговецът знаеше, че за сиканите това е най-ценната вещ на света. Те биха го взели с радост със себе си, а във време на опасност биха го разтопили и изковали от него мечове и върхове на стрели и копия. Но обичаите на сиканите им забраняваха да си присвояват чужди неща, тъй че котелът си седеше на мястото недокоснат. Тиренецът напразно се бе обезпокоил за собствеността си.

— Откъде взимаш солта и въобще откъде идваш? — попитах го аз, за да убия времето и за да не показвам, че искам да продължа разговора си с Ксенодот. Изчаквах той да ме заговори пръв.

Тиренецът сви рамене:

— Аз съм от север, отвъд морето, и ще си тръгна, когато повее южният вятър, който ще ме отведе направо към родните ми земи, а не към някой гръцки пристан на Италия, където ще се наложи да плащам налог. Разбира се, и самите гърци добиват сол в Сицилия, но моята е на доста по-изгодна цена.

Аз извадих от пазвата си черното морско конче, което ми бе изпратил Ларс Алсир преди отплаването от Химера, показах го на тиренеца и попитах:

— Знаеш ли какво е това?

Той свирна смаяно с уста, сякаш призоваваше вятъра, вдигна дясната си ръка нагоре, а лявата си длан сложи на челото си и отвърна с въпрос:

— Откъде би могъл ти, някакъв си сикан, да имаш такъв свещен предмет?

После поиска разрешение да подържи кончето в ръцете си и аз му го дадох. Той погали с пръсти гладката повърхност на статуетката и ме попита за колко бих могъл да му я продам.

— Не, не — отвърнах аз, — ти сам знаеш много добре, че такива вещи не се продават. Но в името на свещения кон разкажи ми кой си и откъде си!

— Искаш да ми бъдеш съперник? — попита той.

Но подобна мисъл му се стори нелепа и той се разсмя на глас. Къде се е чуло и видяло сикан да стане търговец и да плава по море! Сиканите дялкаха малки лодки от стволовете на дървета или пък връзваха прости салове от тръстика.

— Снабдявам се със сол от устието на една от големите тиренски реки — каза търговецът. — В нашата земя, земята на етруските, има две големи реки. Тази, за която ти говоря, тече на юг. Солта съхне на брега на морето, а по-нагоре по течението на реката е основаният от нас град Рим. Оттам започва соленият път, който пресича земята на етруските.

— Казваш, че този град е разположен на реката? — любопитството ми се беше разгоряло до немай-къде и аз си спомних за върбовия лист, който падна пред мен в извора.

— Да, той беше някога наш град и тъкмо ние сме строили знаменития мост, който пресича реката. Но сега Рим е населен с други народи и преди двадесет години оттам беше изгонен последният етруски цар, чийто род произлизаше от просветената Тарквиния 37 37 Етруски град от първото хилядолетие преди Христа, разположен на север от Рим. — Б.пр. . Много хора, които се славят с лошо име, и дори престъпници се заселват в Рим и намират там убежище. Обичаите на гражданите в него са жестоки, нравите им са сурови, но всичките си знания за боговете римляните са получили от времената, когато все още управляваха наши царе.

— Защо не се опитате да си върнете града? — попитах аз.

Тиренецът поклати глава.

— Ти не познаваш страната ми. При нас градовете сами избират господарите си, били те тирани или справедливи властници. Във вътрешните ни владения все още управляват лукумоните, а последният от древните царе на Рим, Тарквиний 38 38 Тарквиний Горди — съгласно римското предание, последният цар на древен Рим. Прокуден в изгнание през 509 г. пр.Хр. — Б.пр. , не произлизаше от рода на лукумони. Когато стана ясно, че никой не гори от желание да вземе в ръцете си съдбините на града, властта бе завзета от царя на етруските Ларс Порсена. Той завоюва Рим, а след това се отказа от него, тъй като му омръзнаха постоянните заговори против живота му.

— Явно е, че не обичаш Рим — убедих се аз.

— Аз съм странстващ търговец и продавам сол, която купувам от римски посредници, собственици на солници от устието на реката — отвърна тиренецът. — Търговецът не обича нищо и не мрази нищо. Главното за търговеца е да има печалба. Но римляните не са деца на морския кон, те са рожби на вълчицата.

Усетих как ми настръхнаха косите при думите му. Спомних си за вълчето, което бе разкъсано от котката на Арсиное.

— Какво имаш предвид? — попитах.