Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Гъркът се вслушваше мнително в разговора ни и когато погледите ни се срещнаха, той каза:

— Не съм чак толкова прост човек. По-добре е да ме изслушаш, преди да ме ограбиш. — И той постъпи така, както се постъпва с варварите, ако трябва да бъдат заинтригувани: разтърси кесията си, усмихна се и произнесе: — Имам малко кожено гнездо със златни птички. Но взех само малко от тях, а другите оставих у дома.

Поклатих глава.

— Нас, сиканите, не ни интересуват парите.

Той разпери ръце и каза:

— Тогава взимай каквото те интересува. Аз ще заплатя на търговеца. Той разбира от пари и те го интересуват.

Намръщих се:

— Не съм свикнал да приемам подаръци незнайно защо. Носиш шалвари и не мога да ти се доверя. Никога по-рано не съм срещал хора като теб.

Той взе да ми обяснява:

— Служа на персийския цар, ето защо съм длъжен да се обувам в шалвари. Идвам от Суза, столицата му. От Йония отплавах заедно със Скит, бившия тиран на Занкле. Но жителите на Занкле не го искаха отново, а предпочетоха Анаксилай от Регион. Сега попаднах в Сицилия и я обикалям за собствено удоволствие и за да попълня знанията си за народите.

Мълчах. Той внимателно се вгледа в мен, поклати глава в недоумение и дообясни:

— Казвам се Ксенодот. Йониец съм и съм ученик на знаменития Хекатей, но по време на войната попаднах в плен и станах роб на великия цар — видя как се промени лицето ми и побърза да прибави: — Само се смятам за роб. Не ме разбирай неправилно. Ако Скит се беше върнал в Занкле, щяха да ме издигнат за съветник. Скит избяга в Суза, тъй като великият цар е приятел на всички изгнаници. Но великият цар е също и учен човек. Лекарят му, който е родом от Кротон, събуди у него интерес към науките и той иска да научи повече за гръцките народи в Италия и Сицилия. Интересуват го и други народи — и тези, за които вече му е разказвано, и тези, за които все още нищо не знае. Великият цар е готов да изпрати много богати дарове. Интересно му е да знае как живеят далечните народи. — Той се вгледа отново в лицето ми, поглади къдравата си брада и продължи: — Като събира сведения за разни народи, великият цар на персите разширява кръга на знанията си и по този начин служи на целия човешки род. В съкровищницата му се пази карта на света, издълбана в мед, и великият цар иска непрекъснато да научава все повече и повече, тъй като боговете са му отсъдили да бъде господар на света.

— Ето защо е постъпил тъй бащински с йонийските градове, особено с Милет, най-способното от децата му — отвърнах презрително аз.

Ксенодот попита недоверчиво:

— Откъде си научил гръцки, сикане? Ти, който си изрисувал лицето си като дивак и си облечен в кожи на диви зверове! Как можеш ти да знаеш нещо за Йония?

Счетох за необходимо да се похваля и отвърнах:

— Мога и да чета, и да пиша и съм плавал из много морета, виждал съм много незнайни брегове. А защо и как съм се научил на всичко това — теб не те засяга, пришълецо, но аз знам много повече, отколкото можеш да си представиш.

Тогава той изпита истински интерес към мен и заговори бързо:

— Ако наистина е така и ако ти действително знаеш много неща, може би ще се съгласиш с мен, че дори един любящ баща трябва понякога да наказва разглезените си деца за тяхното собствено добро. Великият цар въведе порядък в царството си и наместниците му следят във всички краища на това царство да има благоденствие и да се спазват законите. С две думи — той прилича на дърво, чиито клони даряват сянка на целия свят. Добре е за народите, които са защитени в тази сянка.

— Ти забравяш за завистта на боговете, Ксенодот — отговорих му аз.

— Настъпили са нови времена — каза той. — Да оставим настрана всякакви бръщолевения за богове. Йонийските мъдреци са по-умни от всички безсмъртни. Великият цар се кланя само на огъня, тъй като всичко съществуващо произлиза от огъня и някой ден отново ще се върне в огъня. Но разбира се, великият цар почита и боговете на хората, над които владее, и изпраща дарове в храмовете им.

— Нима един от йонийските мъдреци не ни учи, че всичко тече и всичко се променя? Нима той не казва, че всичко е огън, огънят се превръща във всичко и всичко се превръща в огън? — попитах аз. — Зоват го Хераклит от Ефес, ако не ми изневерява паметта. Или мислиш, че той е почерпил знанията си от персите?

Ксенодот ме погледна с уважение и каза одобрително:

— Ти си учен и наистина знаеш много. Много ми се искаше да се срещна с Хераклит, когато бях в Ефес, но явно, че той изпитва омраза към целия свят, защото се беше усамотил някъде из горите уж да събира билки и треви. Великият цар му беше пратил писмо, с което известяваше Хераклит, че желае да се приобщи към беседите му и елинското образование, но последният отказа да приеме посланието му, а само мучеше и замеряше с камъни всеки, който дръзнеше да се доближи до него. Той не прие дори и даровете, донесени чрез пратениците на великия цар. Но Дарий не се обиди от поведението на Хераклит, а каза, че и той самият се чувства по подобен начин — колкото повече остарява, толкова повече му се иска да мучи и да се храни с разни треви.