Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Една сутрин, както се бях навел да се напия от извора, върбов лист падна пред мен, а когато вдигнах очи нагоре, видях огромно ято птици, които летяха много високо и на север. Разбрах, че имат намерение да прелетят над морето. Стори ми се, че чувам шума на крилата им и зова на далечна тръба. Въздъхнах и осъзнах, че и този отрязък от живота ми е към края си и че е време скоро да се стягам пак за път.

Не пих вода и не хапнах нищо, а тръгнах незабавно през гората към подножието на планината. С риск да си счупя врата аз се изкачих чак до върха, за да остана съвсем сам и да чакам някакъв знак. Със себе си имах едно-едничко оръжие — острия си нож. Когато бях вече горе, изведнъж усетих мирис на диво животно и чух слаб писък. Огледах се внимателно наоколо, пообиколих върха и открих леговище на вълци. То беше пълно с оглозгани кокали, а точно до изхода на пещерата трепереше и едва се държеше на краката си малко вълче. Вълчицата, когато има малки, е много опасна, но въпреки всичко аз се скрих в близките храсталаци, за да изчакам какво ще се случи. Вълчицата обаче изобщо не се появи, а вълчето скимтеше от глад, тъй че в края на краищата, аз го взех на ръце и се върнах у дома.

И Хиулс, и Мисме изпаднаха във възторг при вида на малкия звяр и искаха веднага да го нахранят, ала котката цялата настръхна и започна да кръжи около вълчето. Аз я ритнах настрани и помолих Ханна да издои малко мляко от една от козите на сиканите, която явно беше открадната от някое елимско селище. Гладното вълче жадно засука палеца на Ханна, която беше сложила така пръста си, че млякото от купичката да тече по него. Децата се смееха и пляскаха с ръчички и аз също започнах да се смея. Изведнъж забелязах колко много е пораснала Ханна и каква красива девойка е станала — стройна, мургава и с огромни, ясни светлокафяви очи. В гъстата си коса тя беше втъкнала цвете и на мен ми се стори, че я виждам за първи път.

Арсиное проследи погледа ми, кимна одобрително и каза:

— Когато най-сетне се махнем оттук, ще вземем за нея добра цена.

Думите й ми причиниха болка. Съвсем нямах намерение да продавам Ханна в някой крайбрежен град, за да се снабдя с пари за път, та дори и ако можех да я продам в дома на някой богат търговец и дори ако бях сигурен, че животът й ще се уреди по този начин. Но разбирах прекрасно, че трябва да крия от Арсиное привързаността си към девойката, която тъй безропотно търпеше несгодите на съществуванието ни в горите на сиканите, прислужваше ни и се грижеше за децата.

Арсиное обаче беше тъй уверена във властта си над мен и в красотата си, че заповяда на Ханна да се съблече, за да мога със собствените си очи да се убедя колко много пари бихме могли да вземем за нея.

— Както виждаш, не й дадох да разваля кожата си с татуировки като някоя сиканска жена — каза Арсиное. — Научих я да си скубе и космите по тялото, както правят гъркините, и я карам всеки ден да се къпе. Студената вода е закалила гърдите й и те са твърди като кестени. Ето, пипни ги, Турмс, ако не ми вярваш. Пипни и дланите й и виж колко са меки, макар че върши тежка работа. Карам я всяка вечер да си маже ръцете с мазилото, което приготвям от мед, птичи яйца и козе мляко. Освен това съм я научила да ходи с красива стъпка и да танцува някои лесни танци.

Усетих, че Ханна се срамува и че избягва погледа ми, макар да стоеше с високо вдигната брадичка. Изведнъж тя не издържа, захлупи лице в шепите си и избяга в пещерата. Плачът й изплаши децата и те забравиха за вълчето. Котката се възползва от това, захапа незабавно със зъби зверчето за врата и хукна към гората. Когато успях най-сетне да ги намеря, беззащитното вълче беше мъртво, а мерзавката гризеше месата му. Обхванат от негодувание, взех камък и разбих с него главата на котката. Веднага щом я убих, осъзнах колко много съм я ненавиждал през цялото време. Стори ми се, че най-сетне се освобождавам от някакво зло, което дълго и упорито ме беше преследвало.

Огледах се и забелязах малка яма, пуснах в нея останките на котката и ги засипах с камъни. След това започнах да събирам мъх, за да го подредя върху камъните, но изведнъж съзрях Ханна, която се беше навела, за да ми помага.

Хвърлих виновен поглед към нея и взех да се оправдавам:

— Съвсем случайно убих котката. Наистина, не исках да го сторя.

— Постъпил си правилно. Котката беше зла и винаги мъчеше мишките, преди да ги изяде. През цялото време се страхувах, че ще извади очите на децата, ако ги оставя без надзор. Много ревнуваше господарката си.