Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Бързонога богиньо, велика, вечна и всемогъща, ти, на която амазонките жертват дясната си гръд! Помниш ли как заради теб изгорих храма на Кибела в Сарди? Тъй че сега, богиньо, защити ме от мъстта на другите богове!

Душата ми беше тревожна и аз чувствах, че трябва да умилостивя и някои други божества. Сиканите се покланяха на подземните богове, а също и на Деметра, която не е единствено богиня на земеделието и плодородието, както мислят мнозина, а много по-властна. Дъщеря ни се беше родила сред сиканите, затова реших да я назова Мисме в чест на жената, която дала на Деметра да се напие, когато богинята загивала от жажда, търсейки загубената си дъщеря.

Няколко дена след като се бях молил на Артемида и бях избрал име на дъщеря си, с което се надявах да привлека на своя страна и Деметра, при мен дойде жрецът на сиканите и каза:

— Някъде далече се води голяма битка. Огромно множество хора падат убити. — Търкайки ръце от възбуда, той се оглеждаше и се ослушваше, а след това посочи на изток и проговори отново: — Далече, на другия край на морето.

— Откъде знаеш? — попитах недоверчиво.

Той ме погледна изумен и отвърна:

— А нима ти не чуваш шума на битката и предсмъртните викове? Това е наистина голяма война, щом тъй силен е грохотът.

Другите сикани се тълпяха развълнувани около нас и също се ослушваха и гледаха на изток. Опитах се да чуя или да усетя нещо, но долавях само шума на гората.

Тази есен при нас пристигна един гръцки търговец от Акрагас, когото бях срещал и по-рано до близката река. Той ми се похвали с голямата победа на атиняните над персийската армия в Маратонската равнина 36 36 На североизточното крайбрежие на Атика, близо до селището Маратон, атинската войска разгромява персийската армия през 490 г. пр.Хр. Описанието на битката е дадено в „История“ на Херодот. — Б.пр. при Атина. Персите били пристигнали по море с корабите си. Превъзнасяйки сражението до небето, той го оценяваше като най-важното от всички досегашни битки и казваше, че атиняните имат всички основания да се гордеят със себе си, тъй като се справили сами, без очакваната помощ от страна на Спарта.

Той разказа как атиняните изненадали персите и ги нападнали първи, след което се строили само в три редици, за да може войската им да се разпростре по цялото продължение на закотвилите се до брега персийски кораби. След битката цялата Маратонска равнина била осеяна с трупове и било невъзможно човек да мине оттам и да не настъпи някой загинал персийски воин. По този начин, каза търговецът, атиняните си отмъстили за поробването на Йония и островите.

Не вярвах на ушите си, тъй като помнех отлично как атиняните бягаха подплашени след похода до Сарди обратно в Ефес, търсейки спасение по корабите си, които ги чакаха скрити в речното устие. Но дори и да не вярвах на всяка една от прекалените възхвали на търговеца, фактът си оставаше факт — персите бяха претърпели поражение при опита да се настанят в Атика. Аз разбирах донякъде от военно изкуство и съзнавах, че персите не биха могли да превозят през море цялата си славна конница и дори по-голямата част от пешаците. Но такова поражение едва ли би намалило силата на персийския цар, а само би увеличило гнева му, мислех си аз. Той сигурно планува вече сухопътен поход срещу Гърция, дойде ми наум.

Търговецът от Акрагас се беше надул като жаба от важност и продължаваше да се хвали с чуждата победа:

— Нека Дарий да властва над народи, които ходят обути с шалвари и се кланят пред праха на сандалите му. Разглезената Йония той би могъл да погуби, но когато закалените жители на Елада се хванат разгневени за мечовете и копията си, тогава всички варвари бягат и се крият от полето на битката. Дори и атиняните, покварени от народовластието си, успяха да победят персите! А пък спартанците са толкова по-силни от персите, че ония ще побегнат само при вида им! — След като си пое дъх, той продължи да разказва: — Тиранът Хипий, изпратен някога в изгнание от атиняните, бе назначен от великия цар за водач на похода, но щом стъпил на атинянска земя, той кихнал на брега и от устата му изхвърчал зъб. Тогава той закрил глава с наметалото си и казал: „Не съм заслужил правото да се намирам на родна земя и значи трябва да си тръгвам.“

Този разказ утвърди у мен убеждението, че няколко дни по-рано персите са се опитали със силата на оръжието си да направят преврат и да върнат Хипий на власт в Атина. Но като начало е трябвало да завладеят Атика, без чието завоюване не би могло да се завладее Гърция. Разгадах намеренията на великия цар, тъй като знаех, че огромната страна непременно иска да разшири границите си, подобно на някой богаташ, който непрекъснато се стреми да увеличи богатството си. Това означаваше, че рано или късно всички свободни царства на Елада щяха да паднат. Вестта за щастливия изход в маратонската битка не ме зарадва, а напротив — разтревожи ме. Сицилия не можеше повече да е укритие за мен, подпалвача на храма в Сарди.