Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Но прави тъй, както намериш за добре. Не съм ти господар, а ти самият си учен мъж и при това си от посветените.

С помощта на струните на лирата си той ни показа как според дължината им звукът е различен и как всичко това може да бъде изразено в числа. Този прост пример според него, доказваше че в основата на съществуванието изобщо са числата и че всичко може да се изрази чрез тях.

Но аз самият не разбирам много от струнни инструменти и предпочитам свирнята с двоянка. Затова не обърнах особено внимание на приказките му.

Той ни запозна и с удивителната връзка между страните на правоъгълния триъгълник и ни доказа, като рисуваше с пръчка по земята, че двата квадрата, които начерта по двете страни на триъгълника, представляват също толкова голяма площ, колкото лежащият на напречната страна квадрат. Всичко това той изложи съвсем образно, тъй че го разбрахме без трудности, но това знание не ме възрадва. Струваше ми се, че то не е истинско, а напомня някакво фокусничество.

Веднъж питагореецът каза:

— Този свят, в който живеем, не е единственият. Има и други светове, които се застъпват помежду си. — Усмихна се и продължи: — Казано е, че световете са всичко на всичко сто осемдесет и три и че всички те са наредени от трите страни на равностранен триъгълник. На всеки от трите върха на триъгълника също има по един свят.

Микон възрази:

— Не, не, има и други светове, но те са един в друг, също както различните сетива са вътре в нас — всяко от тях представлява отделен свят.

Питагореецът слушаше изненадан думите на Микон и накрая попита:

— Как ще изразиш всичко това в числа?

Микон отпи от питието си, вторачи поглед пред себе си и накрая изфъфли с подпухналите си устни:

— Не вярвам в числата, но ето ме сега на прага и виждам две звезди. Тези две звезди са два бога и същевременно един бог. Но как да обясня това, не знам. Само виждам и знам, че е така.

— Без съмнение числата и отношенията между тях са красиви — обадих се аз, — но лицето на жена, което е тъй точно, че може да се изчисли, сигурно би ми омръзнало. Не правилността, а отклонението от нея придава чар на жената.

Питагореецът скри лицето си с ръце, за да не видим сълзите му. След като успя да се овладее, той пророни:

— Ако всичко беше тъй красиво и правилно, както навремето ни учеше покойният Питагор, мъдростта и щастието в живота биха били лесно постижими и разбираеми. Но не е така. Не съм престъпник и всъщност питагорейците не ме прогониха, а сам си тръгнах, след като осъзнах необяснимостта на битието. Красив е равностранният триъгълник. Още по-красив и съвършен е квадратът. Обаче тази проста, съвършена форма е прокълната, тъй като отношението между страната на квадрата и диагонала му не може да се изчисли с обикновено число. Цял живот да жертваш, за да изчисляваш съотношението им, числото няма никога да свърши. Ето какво ужасно беше разкритието, до което ме доведе красивото учение на Питагор. Ето защо питагорейството няма да загине от дейността на тайния съюз, както мислят тираните, а в резултат на това ужасно тайно познание. Има отношения, чието числено изразяване е без никакъв понятен край. — Изведнъж той скочи и замаха възбудено с юмрук към Микон: — Поради същата причина едно и три са свещени числа — извика той, — но две и четири са злокобни и непонятни! Двете ти звезди са зли светила, а двата ти бога са неверни божества.

Тъй като Микон бе доста опиянен от питието на сиканите, той не обърна особено внимание на думите на питагорееца, а изфъфли към мен:

— Турмс, приятелю, както виждаш, аритметиката не може да спаси никого. Тук, в тишината на гората, спомените идват при мен по-ясно от всякога. Виждам те, о, Турмс, как стоиш пред мен на остров Кос и ме викаш. Но кой си ти, не знам, както и ти не знаеш кой съм аз, Микон. Колкото повече мисля, толкова повече осъзнавам колко сладка е забравата…

През следващите дни питагореецът ме научи да деля, което също беше част от тайното му учение. Това ми помогна да осъзная невъзможността на отношението между страната и диагонала на квадрата, както и необяснимата му красота. Това знание обаче не ме мъчеше, както мъчеше питагорееца, и аз не страдах като него.

Една сутрин видяхме, че го нямаше при нас. Беше си тръгнал, без да се сбогува, и повече не го срещнахме. Според мен той наистина не беше престъпник, нито пък беше преследван. Единствено страданието, причинено от знанието, го беше запратило при сиканите, в непроходимите им гори. От него научих как човек може да страда по незнайни и непредвидими причини.