Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Гърлото ми е пресъхнало — изломоти. — Ще отида да се напия от извора.

Исках да го съпроводя, но той ми махна сърдито и аз го оставих сам. Повече никой не го видя. Търсихме го няколко дни, сиканите също го търсиха, но от него нямаше и следа. Тогава разбрах, че Микон е имал предвид съвсем друг извор.

Не го осъждах, защото смятах, че всеки човек има право на избор — да продължава живота си или да се откаже от него като от робски тежък труд. Оплакахме го и принесохме жертвоприношение в негова чест, но скоро на мен ми олекна. Та той беше толкова навъсен и мълчалив, че като облак смрачаваше съществуванието ни! Но Хиулс тъгува дълго за Микон, който често се беше разхождал с него, беше слушал детското му бърборене и беше дялкал дървени играчки за момченцето с острия си лечителски нож, без да го е грижа, че бе похабил по този начин острието на ценния инструмент.

Арсиное се разсърди много, когато разбра за случилото се и се нахвърли да ме обвинява, че изобщо не се бях погрижил за Микон.

— Но всъщност какво ме засяга всичко това? — възкликна тя най-накрая. — Странно е, че той все пак не почака първо да родя, преди да се самоубива. Би могъл да ми е от помощ. Знаеше много добре, че съм бременна, а аз бих искала да ми помогне истински лечител, а не да се осланям на сиканските баби.

Не обвиних Арсиное за жестоките й думи, тъй като жените, които чакат дете, са обикновено доста гневливи, а Микон в името на приятелството ни наистина би могъл да изчака раждането на детето. Но когато й дойде времето, Арсиное роди момиченце и раждането мина леко. Тя роди детето, легнала на тръстиковата постеля, и отказа да ползва родилното столче, което й предложиха сиканските жени.

Сиканите ме научиха от време на време да се усамотявам понякога за по няколко дни, да постя и да се вслушвам в гласа на душата си, тъй че постепенно тялото ми се изпълваше с лекота и ми се струваше, че бих могъл да литна. От тях се научих също как по време на тежки горски и планински преходи най-слабите оставаха живи, като пиеха кръв от вените на по-силните си спътници. Веднъж и аз дадох от кръвта си по този начин и оттогава сиканите ме считаха за свой кръвен брат. Но макар че ги подкрепих с кръвта си, аз не се почувствах техен съплеменник.

Спомням си с благодарност и възхвала безмерните сикански гори, вековните дъбове, сините планини и бистрите ручеи. Но макар да живеех сред тези приветливи горски племена, винаги знаех, че тяхната земя не е моя. Тя си остана за мен чужда, макар да я опознах добре. Също тъй чужди си останаха за мен и самите сикани.

Прекарах с тях пет години и Арсиное също свикна с новия ни начин на живот. Тя понасяше стоически всички несгоди, защото се обичахме. Истина е, че няколко пъти за малко не си тръгна с някой от пътуващите и на минаващите към нас търговци. Повечето от тези търговци бяха родом от Ерикс. Те идваха със зелена клонка в ръка — знак за мирните им намерения. Оставяха товарите си някъде на видимо място, за да могат сиканите да ги разгледат. Понякога тук се озоваваше и някой смел гръцки търговец от градовете-колонии по бреговете на Сицилия или пък някой тиренец с мехове, пълни със сол, в които бяха скрити остри метални ножове и други сечива и оръжия. В замяна сиканите даваха на търговците животински кожи, цветни пера, дървесна кора за боядисване на вълна, див мед и восък, но самите те никога не се показваха от укритията си, а оставяха стоката си, след като бяха взели скришом каквото им трябваше от търговците. На мен ми се налагаше често да им помагам и да им служа за посредник. Преговарях с търговците и те ме мислеха за местен сикан, който е научил езика им.

Благодарение на тези срещи и търговски сделки научавах какво става по света. Макар че на такива необразовани люде като тях не можеше да се има много доверие, все пак разбрах, че след като завладели Йония, персите си завоювали и островите из гръцкото море, в това число и свещения Делос 35 35 Неголям остров в Егейско море. Според мита Латона ражда тук близнаците Аполон и Артемида. — Б.пр. . Населението на тези острови било отведено в робство, а най-красивите девойки били изпратени при великия цар на персите. Силните юноши били скопявани и заставяни да служат на персите. Храмът в Делос бил разрушен и изгорен като отмъщение за изгорения храм в Сарди. Великият цар не забравил и Атина.

Ето защо отдавнашната ми постъпка не ми даваше покой дори и в глъбините на сицилийските гори и аз постоянно изпитвах безпокойство. Взех от Арсиное лунния камък и призовах Артемида: