Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Оставих му време да обмисли спокойно всичко, което чу от мен, и му върнах златото.

— Преброих парите ти. Осемдесет и три златни и сребърни монети от гръцките градове. Мед явно не си свикнал да носиш със себе си, значи дори като роб си прекалено знатен. Скрий кесията си, тъй като няма да ме купиш. Просто ще ти подаря знанията си за сиканите. Мисля, че това няма да им навреди. А от златните монети те сигурно биха направили женски украшения. Смятат ги за точно толкова ценни, колкото лъскавите пера и шарените камъчета или раковините.

Видях как Ксенодот се бори да преодолее вроденото си йонийско скъперничество, но в края на краищата щедростта, разпространена в двора на персийския цар, надделя и ето че той тикна в ръцете ми кесията и помоли:

— Вземи парите и ме спомняй с добро. Приеми ги като дар от височайшия повелител.

Отвърнах му, че ще приема подаръка, за да не го обидя, но ще го направя по-късно, иначе сега би ми се наложило да го поделя със съплеменниците си. От тиренеца взех няколко железни сечива, достатъчно сол, цветни тъкани и още някои неща.

Търговецът направи списък на нещата, които беше получил от сиканите, скри всичко в тайник под корените на едно дърво и внимателно покри земята с мъх и борова кора. След това постави на мястото на тайника ясен знак, за да може да го намери, когато се върне. Тиренецът познаваше достатъчно добре сиканите и знаеше, че никой няма да припари до скривалището му. След това той заповяда на слугите си да сварят всичкото месо, донесено от племената. За целта използваха голям железен котел, който беше особено ценен в очите на сиканите. След като месото се свари, то бе старателно осолено и провесено по боровите клонки около тайника. Част от месото тиренецът принесе в жертва на боговете си, а друга част подели с хората си. За да се разнообразят, търговецът и другарите му решиха отново да се разходят след вечерята. Този път взеха оръжието си, тъй като беше време за водопой и търговецът знаеше добре, че диви зверове дебнат сърните, които идваха да се напият от реката. Подобно на всеки градски жител Ксенодот се страхуваше да тръгне с тях, защото се боеше от мрака на гората. Тиренецът обаче го успокои, като му показа амулетите по врата и китките си. Най-забележителен от тях беше бронзово морско конче, позеленяло от времето, което той носеше на китката си. Щом го видях, аз почувствах, че пребледнявам и целият се разтреперих.

След като хората на търговеца се отдалечиха, направих знак на сиканите и те се появиха с безшумни стъпки от гората. Наядоха се до насита с осоленото месо и след това разпределиха справедливо помежду си стоките на тиренеца. Жрецът на племето, при което живеех, също беше тук, но той не ламтеше за стока, знаейки, че и без това хората ще му дадат всичко, от което има нужда. Бе дошъл от чисто любопитство, просто за да разгледа предметите.

Обърнах се към него с думите:

— Онзи чужденец, който дойде заедно с търговеца, не желае никому злото и аз го смятам за свой приятел. Затова те моля да го следите и да го пазите да не му се случи нещо лошо. Той е доста сведущ, стига да се намира в родната си страна, но тук, в гората, може някоя змия да го ухапе отзад, щом се отклони от пътеката по нужда.

Жрецът кимна и каза:

— Твоята кръв е моя кръв!

По думите му разбрах, че невидими очи ще следят Ксенодот по време на странстванията му из сицилийските гори и ще го предпазват от опасности.

Сиканите си тръгнаха също толкова безшумно, както бяха дошли, а аз продължавах да седя край останките на тлеещия огън. Вечерта обещаваше да бъде доста хладна. Наблюдавах как от време на време по водната повърхност на реката пред мен се образуваха кръгове от скоковете на рибите. Дочух гукане на диви гугутки, а след известно време и шум от птичи крила. Вдигнах глава и видях, че над главата ми прелита цяло ято от птиците на Афродита. Това беше добър знак и сега бях сигурен, че съм отново под защитата и на девствената бързонога богиня, и на златокъдрата й съперница. Сърцето ми заби силно, защото ми се стори, че в този благословен миг усетих и докосването на нечии тънки пръсти по рамото ми. Тъй сладостно можеше да ме докосва само моят дух покровител, който явно не можеше да се яви сега пред мен — бях прекалено свързан със земята, но все пак и той ми напомняше за себе си. Никога в живота си не бях изживявал по-възхитителен миг!

В далечината дочух гласове. Явно беше, че тиренецът и спътниците му се връщат от гората. Притурих борови клонки, за да се разгори отново огънят, докато птиците на родената от вълните гукаха все по-силно и по-силно. Това предвещаваше наистина студена нощ, най-доброто време да прегърнеш любимото си същество и да прекараш нощта в неразделна прегръдка. Осъзнах, че съм се задържал прекалено дълго във владенията на сиканите, прекалено дълго бях черпил от мъдростта им, прекалено много бях размишлявал над съдбата си, за съдбата на Микон и за всичко печално, с което се бях сблъскал в живота си.