Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

— Щом е така, да тръгваме на изток! — засмях се аз. — Ти си още млад. Защо ти е да бързаш към гроба си?

Още същия ден се запътихме към брега. Но морето беше неспокойно и никакви кораби не кръстосваха по това време на годината тези води. По неволя продължихме пеша, следвайки гористия, обраснал в растителност бряг. Нощувахме в овчарски колиби. Животните бяха запрени вече в кошарите си, тъй че не се страхувахме от овчарските кучета. Жителите из близките села се страхуваха да ни пуснат в къщите си, колкото и да се мъчехме да ги уверим, че сме двама поклонници, идващи от Делфи.

След като отминахме Мегара, наложи ни се да се замислим по какъв път да се доберем най-лесно до Йония. В Атина имах другари по оръжие, с които бях участвал в похода до Сарди. Но там в момента на власт бяха управници, които не желаеха да имат нищо общо с въстанието на йонийците. Опасявах се, че приятелите ми не биха искали да си спомнят за общия ни поход.

Затова пък Коринт беше един от най-гостоприемните гръцки градове. От двете му пристанища тръгваха кораби и на изток, и на запад. Коринт се посещаваше дори и от финикийците, тъй че жителите му бяха свикнали да виждат чужденци.

— Да тръгнем към Коринт! — предложих аз на Дорией. — Там ще проучим какво ново има из Йония и не по-късно от началото на пролетта ще намерим кораб, който да ни прекара оттатък през морето.

Но Дорией се намръщи.

— Ти си ми приятел и при това си йониец, което само по себе си означава, че разбираш много повече от пътешествия, отколкото аз — призна си неохотно той. — Но никой спартанец не би допуснал някой друг да му налага волята си!

— Тогава да хвърлим отново кости — отстъпих аз и нарисувах на пясъка посоките на света спрямо слънцето и стрелки, които сочеха според мен към Атина и Коринт.

Дорией хвърли костите, но те отново показаха запад.

— Е, щом е така, да тръгваме към Коринт — съгласи се мрачно Дорией. — Но това си е мое решение, а не твое!

Не исках да се присмивам, затова потвърдих:

— Да тръгваме! Аз лично съм прекалено разглезен от йонийското си възпитание. Мен ме отгледа мъдрец, изпълнен с презрение към хората. Който умножава познанията си, отслабва волята си. Твоята воля е по-силна от моята. Да тръгваме към Коринт, както ти реши!

Дорией се засмя с нескрито облекчение. Засили се и хвърли копието си с всички сили по посока към Коринт. Затичахме се, за да видим къде беше паднало то, но когато го приближихме, видяхме, че се е забило в останките на прогнило корабче, явно заседнало в брега. И двамата усетихме в душите си, че това е лошо предзнаменование, но не проронихме нито дума и дори не се спогледахме. Дорией измъкна копието си и двамата продължихме тичешком към Коринт, без дори да се обърнем назад.

В Коринт чуждоземците не са принудени да злоупотребяват с гостоприемството на местните жители. Там за тях са построени странноприемници, в които човек може да си плати престоя и храната. Там не се отнасят с пренебрежение и враждебност към гостите независимо от цвета на кожата им, чертите на лицето им или дрехите, с които са облечени. Там съдят за чужденеца единствено по тежината на кесията му. Струва ми се, че голяма част от коринтяните преживяват от джобовете на чужденците, които биват изпразвани с невероятна бързина и умение.

Безспорно в Коринт има много чудеса, като например извора на Пегас. Под един навес на храма може да се види и носът на кораба на аргонавтите, макар и доста прояден от червеи. В Коринт човек може да прекара цяла година, без да успее да научи всички разкази за делата на боговете, които коринтяните обичат да разказват.

Когато стигнахме в Коринт, първите, които срещнахме, бяха тълпа бежанци от Йония. Бяха най-вече заможни хора, които се страхуваха от произвола на тълпите, а още повече да не ги сполети отмъщението на персите. Мнозина от тях очакваха с нетърпение настъпването на пролетта, за да продължат на запад към гръцките градове в Сицилия и Италия, възможно най-далече от персите. Сред тях имаше мъдреци, учени, лечители, поети и музиканти.

Те говореха:

— На запад са големите, богати градове на Гърция, места, където човек може да диша свободно. На запад е бъдещето, а на изток е унижението и смъртта.

Но дори и те признаваха, че въстанието се е разпространило чак до Кипър, че йонийските кораби владееха моретата и всички йонийски градове участваха в размириците. Дори в Ефес временната власт на старите беше съборена.

По желание на Дорией отидохме в коринтския храм на Херакъл, където той принесе жертви на праотеца си. Но най-величествен и най-богат сред храмовете на Коринт беше храмът на Афродита, който се издигаше на високи скали и беше обграден от яки стени. В него живееха около хиляда жрици, които бяха посветили живота си на богинята на любовта.