Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Хераклит е един от старците, които връчват свитъци със свои мисли на храма. От неговия свитък се вижда, че това е мъж, който не вярва нито на очите си, нито на ушите си. Той няма вяра дори и на Омир. Хвали се, че е по-умен от десет хиляди души, но гражданите на Ефес му нямат доверие. Ала дори и Хераклит ще повярва на Пития, ето защо бъдете здрави и съдете справедливо момъка. Той е добър младеж.

Втората восъчна плочка пък гласеше следното:

Епенид, упълномощен от съвета на старейшините на Ефес, изпраща почитанията си на пресвещения оракул от Делфи и на жреците от храма на Аполон.

По молба на всепожертвувателния ни владетел изискваме да произнесете справедлива присъда над приносителя на писмото, Турмс, този богохулник, размирник и подпалвач на храмове. Опожаряването на Сарди е възможно най-лошото, което можеше да се случи на Йония. Треперим пред гнева на великия цар. Това дело с нищо не може да бъде поправено. Позволихме на размирниците да последват атиняните до Сарди, защото не можехме да ги възпрем и се надявахме персите да ги убият. След като тези размирници напуснаха града, властта бе поета от по-достойни мъже. Тъй голяма е омразата, предизвикана от вълненията, че се наложи да влезем в бой със същите размирници, когато те се върнаха пред вратите на града ни. Бяха се върнали, подгонени обратно от персите, и имаха наглостта да осрамят с хулни думи жените ни. Затворихме вратите пред тази паплач и им рекохме да се махат, накъдето им видят очите. Но Аристагор от Милет ни заплашва, че има намерение да завладее града ни. Ние искаме единствено мир. Нима трябва да водим война срещу персите или срещу своите, без да желаем това?

За всичко са виновни лошите нрави на младежта и прекомерната гордост. Но какво да се прави, щом дори и мъдреците на Йония изкореняват вярата в боговете. И Хераклит е богохулник. Когато поискахме помощ от него, той ни каза да се обесим. Той проповядва, че всичко се ражда от огъня и отново се връща в огъня по пътя надолу. Ако не бяха тези негови бълнувания, може би Турмс нямаше да подпали храма на лидийската Кибела.

Живеем в тежки времена. Ето защо трябва да осъдите на смърт този Турмс и да го хвърлите от скалата на обречените, за да не причинява повече вреди на града ни. Разберем ли за смъртта му, ще ви изпратим триножник от чисто сребро за храма. Имаме превъзходни майстори.

Щом прочетох това злостно писмо, което би трябвало да бъде в моя защита, аз казах:

— Нима тези страхливци мислят, че биха могли да омилостивят персите! Не, те са също тъй застрашени, както който и да е йонийски град. Все едно какъв е произходът ми — радвам се, че не съм родом от Ефес!

Щом произнесох тези думи, изведнъж се почувствах объркан. Жреците забелязаха това и ме попитаха:

— Откъде си родом?

— Мълнията ме удари пред портите на Ефес. Друго нищо не зная за себе си. След всичко това бях дълго време болен.

— Не лъже ли езикът ти? С чисто сърце ли говориш? — попитаха ме строго те.

Думите им ме смутиха. Животът ми не би струвал и пукната пара, ако бих могъл да го запазя само с измама и лъжа. Ето защо направих признание:

— Дълго време действително не помнех нищо. Когато паметта ми се възвръщаше, спомените ми бяха тъй нетърпими, че ми се искаше да забравя всичко отново. По пълнолуние сънувах странни сънища, сякаш живеех в далечен непознат град сред хора, които ми бяха по-близки от тези, с които живеех наяве. Такива сънища ме преследват и до ден-днешен, тъй че понякога ми е трудно да преценя кое е сън и кое — истина.

Продължих да говоря, подбирайки внимателно думите си:

— Аз съм бежанец от Сибарис 12 12 Ахейска колония на брега на Тарентския залив, разрушена през 510 г. пр.Хр. по време на войните със съседния Кротон. — Б.пр. , един от онези, които бяха изпратени преди падането на града към Милет. Бях десетгодишен. Точно десетгодишен — сигурен съм в това, тъй като учителят ми Хераклит събра сведения за мен в Милет. Когато вестта за гибелта на Сибарис достигна до Йония, жителите на Милет остригаха косите си в знак на скръб. Но след време косите им отново пораснаха и те забравиха за доброто, което бяха видели някога от Сибарис. Започнаха да ме бият, искаха да направят от мен първо пекар, а по-късно — овчар. Помня, че избягах от Милет накъдето ми видят очите, само и само да се махна оттам. Най-накрая бях ударен от мълния под дъба, пред вратите на Ефес.

Жреците вдигнаха ръце в недоумение и започнаха отново да се съветват:

— Що за объркан разказ! Турмс не е гръцко име и не означава нищо на гръцки. Но той в никакъв случай не е син на някой роб, щом са се постарали да го изведат от Сибарис. Четиристотинте семейства от града са знаели какво правят. Разбира се, синовете на знатните варвари получаваха гръцко образование в Сибарис, но ако Турмс е варварин, защо не са го изпратили обратно в родината му, а вместо това го изпращат с хората, тръгнали към Милет?