Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Но Дорией поклати възмутено глава и каза:

— Войната си е война и никога не е срамно човек да загине за родината. Не говориш като истински елин!

— Аз не съм истински елин — отговорих. — Преди много години се озовах в незнайна за мен местност край Ефес, под клоните на един дъб, разцепен на две от мълния, а около мен се валяха мъртви или полумъртви овце. Овенът на стадото, все още жив, ме бутнал с рогата си и ме свестил. Дрехите ми бяха изгорели и мълнията беше оставила черен белег на тялото ми. Но Зевс Гръмовержеца не можа да отнеме живота ми с мълнията си, макар и да се опита.

Зимата беше настъпила, когато най-сетне получих заповед да се явя пред четиримата жреци на делфийския храм. Бях отслабнал от дългия пост. Тялото ми беше изнурено от физически упражнения и изобщо се чувствах тъй пречистен, та чак треперех от отмаляване. Жреците на храма започнаха отново да ме разпитват с подробности, както беше обичаят на тези старци. Накараха ме да разкажа отново всичко, което знаех за въстанието в Йония и за екзекуциите на наложените от персите тирани или за изгнанието на техните наместници.

— Самият аз съм свидетел единствено на прокуждането на Хермадор — им казах. — Дори не го хвърлихме от градските стени, а го изпроводихме до градските врати, които извеждат на пътя към Сарди. Изиграхме танца на свободата, но не вдигнахме ръка над Хермадор, макар че разрушихме дома му. Всъщност изгонихме го само заради това, че той беше най-добрият и най-справедлив сред жителите на Ефес, а не задето бе персийски наместник в града ни. Казахме му, че като истински жители на Ефес не можем да понасяме някой да е по-добър от нас самите. Той наистина нямаше място сред нас.

Жреците кимнаха и казаха:

— За всичко това ние знаем не по-зле и от самия теб. Но продължавай да разказваш — необходимо ни е да сравним твоите показания с тези, които сме чували от други.

И аз им разказах за нашия безславен поход към твърдината на персийския сатрап — Сарди, а най-накрая прибавих:

— Артемида Ефеска е велика богиня и аз съм се обрекъл на нея, тъй като тя се застъпи за мен, когато се оказах пред Ефес, ударен от мълния. Но черната богиня Кибела през последните няколко години се бори с гръцката Артемида за властта над елините. Йонийците са лекомислен народ и лесно се очароват от всичко ново. Ето защо по време на персийската власт много йонийци пътуваха до Сарди и принесоха жертви на Кибела. Те дори взеха участие в някои от срамните ритуали в чест на лидийската богиня. Когато тръгвахме на военен поход от Атина, на мен, както и на всички мъже около мен ми беше дадено да разбера, че войната не е само срещу персите, а преди всичко на свещената девственица срещу черната богиня.

— Мислех, че извършвам подвиг — продължих с по-силен глас, — когато запалих храма на Кибела. Не беше моя вината, че точно тогава се вдигна силен вятър и разнесе огъня по съседните покриви, покрити с тръстика. Пламъците стигнаха до самите градски врати и изгориха целия град. Носените от бурята, пламтящи тръстики обгориха гърдите и хълбоците ми. В града загинаха много от жителите му: огънят се разпространяваше с такава бързина, че не всички успяха да се хвърлят в реката.

Разказах им и за бягството ни и за сблъсъците ни с персите. След като се уморих да говоря, аз заключих:

— Но вие имате восъчните плочки, които ви дадох. Разбийте печата и ги прочетете — може би те ще ви накарат да повярвате на това, което ви разказах.

— Печатът е счупен и плочките са прочетени — казаха те, — така че за бунта в Йония и похода към Сарди имаме достоверни сведения. Това, че ти разказваш за разбойническия ви набег, без да се хвалиш, а със съжаление, говори в твоя полза. Намират се глупци, които възхваляват нападението като велик елински подвиг. Но подпалването на храм — дори да е на омразната ни азиатска Кибела — е осъдително. Ако хората започнат да подпалват храмове само защото не обичат някои божества, много скоро и боговете на Елада няма да са в безопасност.

По моя молба те прегледаха още веднъж восъчните плочки, след което ми позволиха да ги прочета със собствените си очи. Първото писмо гласеше следното:

Артемизия от храма на Артемида в Ефес поздравява свещения съвет на жреците от храма на Аполон в Делфи.

Като носителка на одеждите на девствената богиня познавам най-добре облика, с който тя се явява в Ефес, и жертвите, които иска от нас. Мога да потвърдя, че приносителят на настоящото писмо, Турмс от Ефес, има пълното благоволение на богинята. Затова с доверие го пращам под покровителството на брата на богинята — Аполон. Нека оракулът да му даде опрощение, тъй като този човек не е извършил зло, а по-скоро добро. Самата богиня го е държала за ръка, когато той е хвърлил запалена факла в храма на прокълнатата от нас. Виждате, че той е красив младеж. Веждите му са прелестно извити, а устата му е ведро усмихната. Същият се втурна в храма на богинята преди години, замаян от мълнията. Овчарите го бяха подгонили и искаха да го съборят с тоягите си. Но пред него летеше гълъбово ято и слабините му бяха вързани в препаска от вълната, която момичетата ни бяха проснали върху храстите около извора, посветен на Зевс. Той не знаеше какво върши, но Гръмовержецът го беше облякъл и Артемида го взе под покровителството си. Ако в нрава му има слабости, ако той има навика да се присмива лекомислено, извинете тези негови недостатъци и ги отнесете към младостта му. Самият той няма вина за това, че не е възпитан както трябва. За това е виновен този, който го откупи от нас — Хераклит 11 11 Хераклит от Ефес (ок. 554–483 г. пр.Хр.) — гръцки философ, виждал първоосновата на света в постоянното движение и промяна. — Б.пр. от рода на Кодрос, за когото казват, че е мъдър мъж, въпреки че е злъчен. Когато момчето дойде в храма, Хераклит играеше на зарове с децата пред вратата му. Той изплати загубите от убитите овце и откупи момчето. Но преди една година, по време на въстанията, довели до свободата, същият този Турмс заслужи с героичните си дела и сега е свободен мъж във всяко отношение, както всеки свободен гражданин на града ни.