Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Аз бях свободен, но Дорией все още не беше получил отговор от жреците на храма. Прекарвахме дните си в близост до светилището и от скука дълбаехме имената си по камъните. Наоколо имаше вековни скали, пред които хората се бяха кланяли на подземните богове хиляди години преди Аполон да се яви в Делфи.

Дорией шибаше камънаците с върбови клонки и повтаряше отегчено:

— Аз съм воин и съм роден за битки… Омръзна ми да чакам, да става каквото ще! Учили са ме да бъда с другарите си! А тук от безделие и самота в главата ми се въртят всякакви печални мисли… Усещам как губя вяра в оракула и в изветрелите му жреци, които преживят лаврови листа. Делото ми е военно, а не божествено. По-скоро здравият меч би го разрешил…

— Позволи ми да бъда твой оракул — казах аз. — Времената са бурни. Тръгни с мен на изток, зад морето — в Йония! Там всеки изкусен воин се посреща с разтворени обятия. Ще те сложат начело на отряд смелчаци. Чака те велика слава и богата плячка. — Помълчах и добавих — Цяла Елада ни обещаваше помощ, но само от Атина изпратиха двадесет кораба, които обаче се прибраха след неуспеха ни при Сарди.

Дорией възрази вяло:

— Ние, спартанците, не обичаме морето и това, което става по моретата, не ни засяга. Помня, миналата зима при нас пристигна вашият Аристагор Милетски. Търсеше помощта ни. Показа ни медна табличка с областта и града, който трябваше да нападнем, но всички му се присмяха, когато обясни, че за да стигнем до Суза и да покорим великия цар на персите, трябва да преплаваме морето и след това да направим тридесетдневен преход. Та нали през това време в Спарта щяха да се разбунтуват илотите 13 13 Илот — безправен човек в Спарта. — Б.р. , а и съседите щяха да я нападнат! Не, Спарта няма как да се забърка в морски дела.

— Но ти си свободен човек — не се предавах аз — и имаш право да не се съобразяваш с обичаите на родния си град. Морето с безкрайните си простори е чудесно. Хубави са и йонийските градове: не е много студено през зимата и не е много горещо през лятото. Стани ми спътник, тръгни с мен на изток!

Тогава той каза:

— Да хвърлим овчи кости. Нека те да ни посочат пътя!

Сред мрачните скали, посветени на подземните богове, всеки един от нас хвърли по три пъти овчи кости, но те неизменно посочваха запад.

— Лоши кокалчета ни се случиха — промърмори кисело Дорией. — Не стават за гадаене.

И аз разбрах. Дълбоко в душата си той искаше да тръгне с мен и да се бие с персите. Престорих се, че все още се колебая, и казах:

— Персийският цар е опасен враг, дума да не става. Със собствените си очи съм виждал картата на света, съставена някога от Хекатей Милетски, с отбелязани земите, които владее — от Египет до Индия. Не успя да завладее само скитите 14 14 Събирателно название на древни племена, обитаващи земите на север от Черно море, около Дон, Днепър и Дунав. Конницата им се е славела със силата си. — Б.пр. .

— Именно с могъщ враг си заслужава човек да се сражава! — отсече Дорией.

— Аз нямам от какво да се страхувам — продължавах да го дразня аз. — Щом мълнията не ме уби, значи не ми е съдено да загина и от човешка ръка. Вярвам, че съм неуязвим в боя, но ти си друга работа. Не, не е редно да те изкушавам и да излагам живота ти на опасност… Костите посочиха запад. Нека да им се доверим.

— Но и на теб ти се падна запад — възрази Дорией. — Да тръгнем заедно! Казваш, че съм свободен. Но колко струва свободата, ако няма с кого да я споделиш?

— И костите, и жреците ми посочват запад — съгласих се аз. — Именно затова ще тръгна на изток и ще докажа сам на себе си, че никакви знамения и предупреждения не могат да ме възпрат да постъпя, както аз искам.

— Сам не разбираш какво говориш… — засмя се Дорией.

— Не аз, а ти не разбираш — възразих аз. — Искам да си докажа, че съдбата не може да бъде измамена дори ако постъпваме обратно на предупрежденията.

В този миг пред нас изведнъж се явиха слуги, пратеници на жреците от храма, и Дорией се надигна със светнало лице от жертвения камък, на който беше седнал, остави ме да чакам и се затича към храма. Обаче, когато се връщаше, видях, че върви към мен с клюмнала глава и скръбен вид.

— Пития проговори и жреците изтълкуваха думите й. Проклятие грози Спарта, ако се завърна в пределите й. Ето защо те ми казаха да тръгна на запад по морски път. Всеки владетел в западните градове би ме взел охотно във войската си. На запад, казаха ми те, е гробът ми, на запад, казаха, ми предстои да се прославя за вечни времена.