Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Стори ми че, че сегестяните не бяха кой знае колко възмутени от исканията на Дорией, но потъпкването на нивите беше огромна обида за тях. Щом видяха похабените си посеви, те разбраха, че няма да избягнат битката. Царят им заповяда да се съберат всички знатни юноши и атлети и да се впрегнат за бой колесниците, които от десетки години насам се използваха единствено за спортни състезания. Този цар нямаше по-голяма власт, отколкото някой жрец в йонийски град, но короната на бога куче, на когото се кланяха в Сегеста и която той носеше, го задължаваше по свой си особен начин. Беше длъжен например в случай на война да застава начело на войската си. По-късно разбрахме, че царят на Сегеста изобщо не искал да поведе войската си в бой с нас и дори свалил короната си и я предложил на всеки, готов да я поеме, но смелчак така и не се намерил. Вероятно знатните земевладелци в Сегеста разбираха добре, че не са особено обични на простолюдието и в подходящ момент хората могат да ги ударят в гръб, тъй че за тях беше по-безопасно да излязат отвъд стените на града си и да приемат бой на открито.

Те пиха вино и принесоха жертва на подземните богове, за да ги подкрепят с храброст и да ги научат да приемат смъртта от ръката на врага със спокойствие и дори с радост, ако се стигне дотам. След това изведоха от къщичката до храма свещеното куче и го взеха със себе си — както него, така и много други бойни песове. Намериха дори време да се намажат с благовонни масла и да се облекат в най-скъпоценните си дрехи.

Когато най-накрая бяха готови да влязат в бой, градските врати се разтвориха широко и от тях започнаха да излизат една след друга бойни колесници, които се строиха в една линия, защитавайки входа към града. Цялото това зрелище беше наистина изумително. Преброихме двадесет и осем колесници. Три от тях бяха с впряг от четири коня всяка, а останалите — с впряг от два коня. Главите на благородните животни бяха украсени с пера, а юздите и сбруите им бяха посребрени и позлатени и блестяха на слънцето. Сегестяните имаха пълно право да се гордеят с конете си и не напразно се хвалеха, че биха победили с лекота гърците в надбягвания с колесници, ако, разбира се, гърците им позволяха да участват заедно с тях на подобни състезания. Но гърците не изпитваха никакво желание да канят елимите на хиподрумите си.

Зад колесниците се наредиха хоплити в боен порядък. Това бяха знатни мъже, наемни воини и атлети. Дорией ни забрани да броим вражеските щитове, за да не ни обземе уплаха. Зад хоплитите вървяха водачите на кучетата, а зад тях — въоръжените с прашки и копия воини.

Чухме как бе дадена заповед, видяхме как колесниците се строиха в една линия и тръгнаха към нас. Когато фокейците видяха бясно издутите ноздри на конете и святкащите им копита, те се разтрепериха тъй, че щитовете им зазвънтяха, удряйки се един о друг. Дорией, който стоеше отпред, заповяда на хората си да се отбраняват мъжествено и да хвърлят копия в коремите на животните. Но когато колесниците се приближиха, фокейците отстъпиха назад, изпокриха се зад надгробните камъни и се развикаха на Дорией сам да се справя с тази побесняла войска. Останалите ни воини също предпочетоха да отстъпят, някои преминаха над рова, пълен с вода, и издърпаха мостчетата, за да не могат да ги преследват враговете, други преплуваха рова, потънали до шия в калта.

Дорией хвърли две копия, рани кон на една от големите колесници и уби водача й, чието тяло се влачи дълго зад колесницата. Аз също хвърлих копие, но не улучих. Ала когато конете с една от колесниците ме връхлетяха, нямах друг изход, освен да се прицеля и да забия другото си копие в корема на едно от животните. Реших да се държа близо до Дорией и да се опитам да се бия наистина тъй мъжествено, както и той, макар да не можех да въртя толкова изкусно тежкия меч като него. Това решение взех не от дързост, а от тщеславие, не с разсъдъка си, а със суетата си.

Когато Дорией видя, че се справих с един от конете, той се нахвърли с още по-голяма сила към впряговете с меча си, тъй че животните от най-предната колесница скоро бяха повалени в предсмъртен гърч, а един от конете на следващата колесница, ранен със стрела в окото, подивя от болка и се понесе с такава бързина, че колесницата се обърна и в бойния порядък настъпи пълен хаос. Благородните животни бяха приучени да се състезават, а не да влизат в истински бой.

Царят на Сегеста разбра, че може да се лиши от всичките си коне, ако не се предаде. Той загуби самообладание и заповяда на воините си да отстъпят назад. Много от знатните юноши крещяха, че са готови да дадат живота си, само и само да не убиваме любимите им животни. Повредените колесници се върнаха назад и само един воин, който бе напълно забравил за опасността, скочи от колесницата си и се хвърли да прегръща умиращите си любимци. Той ги целуваше по очите и им говореше нежни думи.