Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Но Арсиное настоя:

— Нима не разбираш колко мъдро е постъпил Дорией, като се е споразумял с Тетида? Тя всъщност е морският образ на богинята. Това ще утвърди още повече властта ми в Ерикс. Аз трябва да бъда върховна жрица, когато Дорией стане цар, и да тълкувам желанията на богинята както на суша, тъй и в морето.

— Арсиное — предупредих я аз, — не обиждай напразно богинята. Спомни си за състоянието си.

Но от това Арсиное се настърви още повече:

— О, то не е пречка. Напротив, сега ми се струва, че богинята ме е изпълнила, тъй че цялото ми тяло излъчва нейната сила. Мисля дори, че бъдещото ни дете ще бъде с божествени способности, а ти самият си само оръдието, с което си послужих, за да го добия.

— Благодаря ти все пак, че говориш за „нашето“ дете — казах аз със злост. — Ще минат още няколко седмици, и съвсем ще забравиш за това незначително „оръдие“.

Арсиное сграбчи с длани лицето ми и го обсипа с целувки. Устните й горяха, а дъхът й миришеше на вино.

— Как можеш да ревнуваш още отсега нероденото си дете? Да не си посмял да попречиш на бъдещето му независимо дали ще е момче или момиче! Аз вече кроя планове за това дете. Но божествените дела са тъй необхватни! Понякога ми се струва, че главата ми ще се пръсне от мисли. И все пак — знам за тези неща много повече от теб самия.

Усетих как отново ме обзема пиянски гняв, захвърлих чашата си така, че тя се разби на парчета, и скочих на крака.

— Погледни ме в очите, Арсиное — заповядах й аз. Собственият ми глас кънтеше в ушите ми. — Погледни ме в очите и кажи — познаваш ли ме?

Арсиное вдигна поглед към мен.

— Разбира се, че те познавам, Турмс — каза тя. — Познавам те по-добре от всеки друг. Защо се гневиш? Нима виното на богинята ти замая главата?

Разбрах, че тя не ме познава. Арсиное познаваше единствено смъртното ми тяло. Но заслепен от гнева си, изведнъж поисках да се разкрия пред нея такъв, какъвто съм, и да я накарам да млъкне. Пълната луна блестеше на небето и бялата й сила изпълваше плътта ми през стените на храма.

— Арсиное — извиках с въодушевление, — някога ме накара да се закълна, че съм смъртен човек. Тогава аз все още не се познавах. Но сега се познавам. Погледни ме в очите!

Тя отбягна погледа ми и в гласа й почувствах раздразнение, когато ми отвърна:

— Ти си мъж. Ти си смъртен човек, който чувства глад и жажда, студ и жега. Имаш нужда от мечти, от страсти и изпитваш понякога скука като всички смъртни. Самият ти ми каза това и аз самата съм забелязвала, че наистина е така. Вярно, когато те видях за първи път, помислих, че у теб има нещо божествено, но оттогава насам си се смалил доста в очите ми.

Втренчих се в нея и не вярвах на ушите си. Струваше ми се невероятно, че именно тя, най-близкият ми човек на земята, не ме познава в това ми състояние.

— Аз съм безсмъртен, Арсиное — казах й. — Аз, Турмс, съм приел посвещение от мълнията. Слънцето и луната се съревновават за мен, но самият аз не съм обвързан с никой земен бог или богиня.

Арсиное поклати със съжаление глава и ме хвана за ръката. Опитвайки се да ме успокои, тя каза:

— О, колко детински и суетни са мислите ти, Турмс! Познавам те по-добре, отколкото самият ти познаваш себе си. Или морето те е замаяло, както замая Дорией, или бълнуваш от завист към него. Разбира се, още от самото начало ти се ядосваше за това, че разбирам тайнствата на богинята. Искаше ти се на всяка цена да бъдеш равноправен с мен, Турмс. Но аз съм по-силна от теб. Понеже съм жена, аз съм по-силна от теб, макар че ти никога няма да го разбереш.

Тъй като ме държеше за ръка и изпитваше съжаление към мен, аз усетих, че силата ме напуска. Усетих как душата ми се изпълва със съмнение. Седнах отново и оклюмах глава. Ето такъв ме обичаше Арсиное. Тя коленичи пред мен и ме прегърна.

— Напразно изпитваш завист, Турмс — подкачи ме тя. — Разбира се, че Дорией е по-способен от теб, защото знае точно какво иска. А ти не знаеш какво искаш. Но тъй много те обичам, о, Турмс, че наистина понякога мислех колко хубаво би било да споделя с теб радостите на обикновения живот. Да те последвам там, където ме поведеш… Когато разбрах, че чакам дете от теб, още повече замечтах за някаква сигурност. За малка къща с лоза и маслинови дръвчета наоколо. За няколко козички и една-две крави в двора… Разбери, за жената сигурността, безопасността в живота й е най-важното нещо. Ти само се присмиваш на земните блага, макар аз да бих могла да се задоволя и със съвсем скромен, но уреден живот. Но ти, Турмс, ти нямаш никаква цел в живота!