Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Но гладът, жаждата и умората ни бяха опиянили толкова много, че забравили за изтощението, моряците се разтичаха по палубата, гребците удвоиха усилията си и дори запяха. Носът на кораба ни цепеше пенливите вълни пред нас, а когато заобиколихме хълмистия полуостров, пред взора ни се откри Панорм. Само няколко съда бяха там на пристан, а самият град, разположен сред плодородна равнина, беше заобиколен от жалка ниска стена. Там, където равнината свършваше, започваха да се издигат полите на загадъчната планина на Ерикс.

В изненадата се крие тайната на много победи. Когато се приближавахме към пристана на Панорм, никой не можеше да си представи, че жалкият ни съд е всъщност тръгналият преди няколко месеца от Химера пиратски кораб. Стражите бяха заблудени от висящата на носа сребърна глава на Горгона, тъй че ни сметнаха за крайбрежен етруски кораб. Фокейците се помайваха из палубата и си подвикваха един на друг странни, измислени от тях думи, които не бяха на никакъв съществуващ език. Поради това стражите стояха и ни гледаха, без да разбират, че ги дебне опасност, и без да се сетят да ударят тревога с бронзовия гонг.

На палубата на търговския кораб, закотвен до пристана, седяха няколко моряка и си клатеха краката през борда. Те ни извикаха през смях да гребем малко по-бавно и се подиграваха на жалкото състояние на кораба ни, на повредения ни нос и на изпочупените ни ограждения. Видяхме, че пристанът се изпълни с десетки любопитни граждани, които бяха дошли да ни видят.

Дори когато ударникът ни се заби в търговския кораб и от този удар картагенският съд се вряза в брега, мачтата му рухна с гръм и трясък, а членовете на екипажа му се повалиха с проклятия на палубата, всички в пристана все още мислеха, че е просто случайност. Един от военачалниците ни заплаши с юмруци и се развика, че трябва да заплатим за щетите. Но изведнъж Дорией и фокейците изскочиха с оръжие в ръце и се прехвърлиха на палубата на повредения търговски кораб. Те пометоха всичко по пътя си, след което се втурнаха към брега. Разгониха всички, които биха могли да им попречат, изтичаха към хълма и нахълтаха през портите на самия град, преди стражите му да успеят да съобразят какво всъщност се беше случило.

И така, Дорией и още двадесетина от хората ни завзеха с лекота града и накараха изплашените му до смърт защитници да се предадат, а Дионисий и останалите фокейци през това време бяха завзели стоящите на пристан кораби. За съпротива никой от чуждоземците дори и не помисли. Всички бяха видели каква съдба сполетя търговския кораб, който беше имал нещастието да се окаже на пътя на страшните пришълци. Наистина, някои от тях не замолиха за пощада като другите, а се обърнаха рязко и се впуснаха в бяг, но Дионисий заповяда на хората си да ги замерят с камъни. Бегълците се изплашиха и се върнаха с покорен вид. В това пристанище явно нямаше воини, а мирни моряци от много различни краища на света.

Дионисий заповяда да бъде вдигната огромна шатра, която да служи както за хранилище, така и за място, където можехме да държим пленниците си. Местните роби паднаха на колене пред нас и ни приветстваха като свои спасители. Сред тях имаше и няколко гърци, на които Дионисий заповяда да се захванат веднага с приготовлението на вечеря. Те се спуснаха да накладат голям огън и да заколят няколко вола и макар въздухът да се изпълни с уханието на печено месо, много от хората ни бяха толкова изгладнели, че не дочакаха до изпичането му, а се заситиха с брашно, смесено със зехтин.

Завземането на Панорм мина толкова успешно и стремително, че фокейците, упоени от радостната победа, се заклеха да следват Дорией, където и да ги води оттук нататък. Разбира се, смелостта им се дължеше отчасти на виното — след като се справиха с всички способни да държат оръжие граждани, те се бяха впуснали да унищожават запасите от вино на града. Напиха се много бързо, тъй като бяха все още с празни стомаси.

Из пристана и в града преброихме не повече от петдесет въоръжени мъже. Жителите на Панорм бяха привикнали на спокоен живот и бяха забравили за възможните опасности, тъй че корабите им плаваха накъде ли не, а самият град беше оставен без защитници. Нищо чудно, че Дорией успя да постигне толкова лесна победа. Но фокейците бяха извънредно горди с победата и колкото повече се напиваха, толкова повече се самовъзхваляваха и викаха, че няма други по-смели и по-умели воини от тях. Преброиха се и решиха, че пак са триста души на брой, макар това удвоено число също да се дължеше на многото опустошени мехове вино.