Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Като чу това, Дионисий почервеня от гняв и за малко не се нахвърли с юмруци върху спартанеца. Побързах да се намеся:

— А не е ли по-добре да изтеглим кораба на брега и да заповядаме на съвета на Панорм да се погрижи за поправката му. Сребърният лик на Горгона ще го пази от всякакви нападатели и крадци. Ако в пристана пристигнат бойни финикийски кораби, старейшините ще обявят, че триремата принадлежи на новия цар на Сегеста. Картагенските морски водачи няма да се намесят по собствен почин във вътрешните дела на Панорм и Ерикс, а първо ще отидат в Картаген — да го обсъдят. По този начин ще спечелим време и ще съхраним кораба си.

Дорией се почеса по тила и каза:

— Нека Дионисий да се занимае с изтеглянето на кораба на брега. Ако е съгласен с предложението ти, Турмс, аз няма какво повече да кажа. Може би сте прави: глупаво е да се горят кораби, от които някой ден може да има полза и които, тъй или иначе, трябва да бъдат построени отново. На мен ще са ми необходими кораби за в бъдеще, за да охранявам морските си пътища.

Той заповяда на членовете на градския съвет да пазят кораба ни и обяви, че скоро ще се върне в Панорм като нов цар на Сегеста, за да даде всекиму заслуженото.

Все още беше тъмно, пълна луна грееше в небето, а фокейците обикаляха из града и пееха песни на висок глас. Все още се брояха и се изкарваха все триста на брой.

Не можех да намеря никъде Арсиное. Безпокойството, което Артемида ми изпращаше винаги по пълнолуние, ме беше завладяло и сега. Взех да тичам по криволичещите улици на града, да размахвам факла и да зова името на Арсиное.

Мина доста време, преди да я открия в малкия храм на богиня Ищар, където се бяха събрали блудниците на Панорм, за да отдадат жертва на богинята и да спестят труда на моряците да нахълтват из къщите на града в търсене на жени като тях. Жрецът на храма бе запалил благоуханни треви пред олтара на богинята. Арсиное бързо дойде при мен и каза:

— Това е възможно най-жалкият храм, какъвто бих могла да си представя, но жрецът ми помогна да почистя дрехите си и да се изкъпя. Ако не бях толкова изтощена от морския път, бих се заела веднага с подновяване на храма. Жените на Панорм не разбират нищо от подобни жертвоприношения, тъй че се срамувам от тяхно име.

— О, Арсиное! Как можа да ме накараш да се безпокоя и да те търся толкова дълго! Защо не остана на кораба при стражите? Луната е грамадна и страшна, а лицето ти е изрисувано като на жрица и аз не мога дори да те позная! И дрехите ти са дрехи на жрица — нима не мислиш за състоянието, в което се намираш?

Арсиное ми хвърли гневен поглед и започна да ме поучава:

— Турмс, приятелю, когато сме на сушата, изобщо нямам нужда от твоите грижи. Напълно съм в състояние да се грижа сама за себе си. Недей да ми напомняш за състоянието ми — достатъчно бях потисната, когато бях на кораба. Не съм от жените, които нямат нищо против да живеят затворени между четири стени и по цял ден да тъкат, да не говорим пък, че ти дори нямаш четири стени, в които да ме прибереш. Затова по-добре замълчи и не вдигай шум веднага щом се спасихме от ужасите на морето, в които ти самият ме тласна.

Несправедливите й думи ме засегнаха. По време на морското ни пътешествие се разбирахме добре, тъй като неудобствата я караха да търси опора у мен. Но ето че тя пак се беше превърнала в предишната Арсиное и много добре знаех, че няма никакъв смисъл да споря с нея. Въздъхнах дълбоко и замълчах. Тя ме загледа, след което се усмихна и възкликна:

— Я виж ти, Турмс, все пак си успял да научиш нещо. Обичам те повече мълчалив, отколкото нападателен и заядлив. Ела да пийнем от виното на богинята, което жрецът беше така добър да ни предложи.

Уханието в храма замая главата ми, а и бях вече доста пиян от пиршеството на Дорией и Дионисий. Но Арсиное ме задърпа и ме накара да седна до олтара, след което сложи в ръцете ми широка купа с вино. Излях няколко капки в чест на подземните богове, след което опитах от виното със смирна. Приказливият жрец искаше да се присъедини към нас, но Арсиное не му позволи да ме заговори, а продължи:

— Разбра ли най-сетне, Турмс, че сам трябваше да освободиш Дорией и да го оставиш да вдигне бунт на кораба? Щяхме да се избавим от много неприятности, ако ме беше послушал. Но нека не скърбим за непоправимото — поне Дорией успя да докаже, че е наистина нещо повече от простосмъртен.

Отвърнах заядливо, че според мен Дорией не е доказал нищо друго, освен, че е склонен към налудничави мисли и видения.