Мика Валтари - Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)

Когато впряговете отстъпиха доста назад, копиеносците хвърлиха копията си към нас, а тези, които водеха кучетата, взеха да ни заплашват с юмруци. Фокейците се осмелиха да излязат от прикритието и да се строят в редица зад Дорией, щит до щит. След тях се оформи и втора линия от воини. Дори и въстаниците от Ерикс, които бяха наскачали отвъд рова, се върнаха обратно, целите в кал, и нададоха боен вик.

Сегестянските хоплити също се строиха, пуснаха бойните кучета и ги насъскаха срещу нас. Оголвайки острите си зъби, песовете се спуснаха стремително напред. Аз бях с бойна ризница, Дорией също, а фокейците се бранеха с щитовете си. Дорией крещеше със смразяващ глас към кучетата и ги налагаше по муцуните, тъй че много от песовете се търкаляха с вой по земята около него, но дори и шумът от битката не можа да заглуши уплашените викове на сиканите, които се изпокриха в гората. Всичко това развесели Дорией и той започна да се смее неудържимо и да се удря с длани по бедрата. Смехът му ободри извънредно много фокейците.

Като ни отминаха, кучетата се нахвърлиха към въстаниците от Ерикс. Те забиваха зъби в незащитените им шии, прегризваха вените им и разкъсваха месата им. Но селяните издържаха атаката на ненавистните животни и радостно подвикваха, щом съумееха да убият някой от песовете. Силната омраза, която тези хора изпитваха към подобни животни, бе породена от това, че породистите кучета се смятаха за неприкосновени в Ерикс и убийството на такова куче беше тежко престъпление. Ето защо на селяните и жените им бе дошло до гуша да бъдат хапани и да гледат как псетата унищожават овцете им и плашат до смърт децата им.

Мисля, че Кримис, свещеното куче на Сегеста, не беше доведено да участва в боя, а само да вдъхва смелост на воините на града. Може би то се отвърза случайно или беше пуснато по невнимание. Както и да е, скоро старото огромно куче се озова в разгара на битката, наблюдавайки я в пълно недоумение. Виковете и лаят на кучетата го възбуждаха, а миризмата на кръв дразнеше изнеженото му обоняние. Дорией повика кучето при себе си и ето че огромният тлъст пес изведнъж сякаш се успокои, затича се тромаво към спартанеца и започна да го души дружелюбно. След това Кримис вдигна муцуна към лицето на воина и го загледа в очите.

Спартанецът поглади песа по главата и го заговори, обещавайки му, че веднага щом той, Дорией, получи короната на бога куче, ще дари на Кримис още по-красиви девойки за съпруги, отколкото бе получавал по-рано.

Свещеното куче легна в краката му, дишайки тежко, за да отдъхне от краткия бяг. От това място, проснат в краката на Дорией, Кримис започна да наблюдава със сърдит израз блестящите ризници на сегестяните, да мръщи нос, да ръмжи и да показва жълтите си зъби.

Фокейците не видяха нищо необичайно в цялата тази сцена, но юношите от знатните сегестянски родове се развълнуваха извънредно много. Разнесоха се викове на изумление и самият цар се унижи дотолкова, че да подсвирне на Кримис и да го подкани да се върне при него. Той разбираше добре, че щастието и сполуката му зависят от държанието на свещения пес. Последният обаче се преструваше, че не чува, а продължаваше да гледа нежно към Дорией и да облизва обкованите му сандали.

Аз също се наведох и погалих кучето по гърба, за което бях възнаграден с лизване по бузата в знак на благоразположение, но Дорией ми извика да не докосвам новия му приятел — той си беше негово завоевание и аз нямах право да се меся.

Сегестяните се изплашиха до смърт, щом видяха, че простосмъртни се осмеляват да убиват кучетата им. Започнаха да ги зоват обратно, а пазачите им забравиха всяка предпазливост и се разтичаха из полето, опитвайки се да вържат побеснелите животни. В желанието си да не наскърби Кримис Дорией издаде заповед да не се убиват повече четириногите воини, но разбунтувалите се жители на Ерикс не го послушаха.

Дорией заговори на свещеното куче и му нареди да охранява надгробния камък на баща му. Всъщност, както споменах по-рано, това бяха останките на някой си Филип от Кротон, а не на родителя на спартанеца, но Дорией явно не желаеше да проумее истината. Кучето положи муцуна на предните си лапи и затвори очи. Тогава Дорией изгледа фокейците и даде знак на Дионисий да удари по щита си в знак на настъпление. Поехме наново към воините на Сегеста и гледах да не оставам дори на крачка по-назад от Дорией. Когато Дионисий от Фокея разбра, че е настъпил решителният миг, той запаса камшика на кръста си, хвана здраво щита и меча си и побърза да заеме мястото си от дясната страна на Дорией.