Мирча Елиаде - Майтреи. Змията

През нощта излизах на двора много пъти да надничам и виждах винаги светлина в стаята на инженера, чувах там гласове, понякога хлипане, което не можех да отгатна чие може да бъде (на Майтреи, Чабу, сестрата на Кхока?). Всичко това ме тревожеше страшно. Връщах се отново в моето кресло и се мъчех да разбера какво могат да означават думите на Майтреи: „Чабу каза всичко…“ Какво би могла да каже Чабу в лудостта си? Всичко, което е могла да види и да разбере? Мислех си, че може да е изненадала Майтреи, като влиза или излиза от моята стая, но разбрах по-късно, че всичко, което тя е казала, са били не тъй сериозни неща. В оня ден госпожа Сен й измила главата, а Чабу плакала непрекъснато. Попитала я защо плаче и тя отговорила, че нея не я обича никой, а Майтреи — всички. Всички са дошли на рождения й ден и са й донесли подаръци. И най-вече аз много съм я обичал. „Откъде знаеш?“ — попитала госпожа Сен закачливо. „Алън- дада̀ я целува и държа ръка на гърдите й, а мене не ме целува никой.“ Страдала и плачела толкова искрено, че госпожа Сен я накарала да повтори няколко пъти, и Чабу признала всичко, което била виждала: как стоим ние двамата заедно, смеем се, целуваме се и се прегръщаме при Езерата. (А аз смятах, че Чабу не забелязва нищо…) Госпожа Сен веднага извикала Майтреи и я попитала дали е вярно това, което казва Чабу. После наредила на шофьора да закара колата в гаража и завела Майтреи горе на терасата, накарала я да се закълне в името на предците и боговете и започнала да я разпитва подробно, като я заплашвала. Майтреи отрекла всичко, като признала само, че ме е целунала няколко пъти на шега, а аз съм я целунал по челото, но друго не се е случвало. И я молила на колене да не казва нищо на инженера, тъй като аз ще страдам, без да съм виновен. Ако трябва, Майтреи никога вече няма да ме види, тъй като само тя е прегрешила. (Мислела си, научих по-късно, че междувременно ще може да избяга с мене. Страх я било само от господин Сен, който можел да я заключи в стаята й или да я ожени за няколко дни, преди тя да има време да ме види и да организира бягството.) В онази нощ я заключили в стаята на госпожа Сен, а госпожа Сен казала всичко на инженера и останали до късно да се съветват какво трябва да направят, та съседите да не научат нищо, защото тогава проклятието ще падне върху цялото семейство…

Всичко това научих чак на втория или на третия ден от Кхока, но в онази нощ подозирах много по-лоши неща, допусках, че Чабу я е изненадала някоя нощ и е казала това на госпожа Сен. Преди четири сутринта отидох в библиотеката да чакам Майтреи с новини. Стоях там, докато се разсъмна съвсем, прикрит зад рафтовете, но не дойде нито Майтреи, нито сестрата на Кхока или Лилу, чрез които би могла да ми изпрати бележка. В седем часа долу слезе госпожа Сен да приготви чая и трябваше да се промъкна внимателно в стаята си, за да не ме забележи.

Точно очаквах да ме извикат за чая, когато в стаята ми влезе инженерът с черните очила, които скриваха добре погледа му, бе малко разтреперан от слабост и започна доста развълнувано, но приятелски:

— Скъпи Алън, реших да се подложа на онази очна операция, за която ме молят от толкова време лекарите. Трябва да остана в санаториум около два или три месеца и затова реших да изпратя семейството си в Миднапур при мои роднини. И тъй като и ти си малко уморен, ще направиш добре да си починеш някъде на планина.

— Кога трябва да тръгна? — попитах аз със спокоен глас, който ме учуди. (Впрочем още не проумявах какво става с мене и извърших в този ден много неща, без да си дам сметка.)

— Още днес, защото след обяд аз постъпвам в санаториума — каза инженерът, като ме наблюдаваше под прикритието на черните стъкла.

— Хубаво, но няма къде да отида, трябва да си намеря квартира, трябва да си пренеса багажа…

Намерих сили да се противопоставя, макар всичката ми кръв да беше сякаш изтекла от вените, и показах загрижено малкото вещи, които имах: легло, гардероб, библиотека, два куфара, писалищна маса. Инженерът се усмихна много учтиво.

— Енергично момче като тебе винаги може да се оправи. Ако тръгнеш още сега, ще намериш квартира до един часа. Кхока ще ти докара нещата след обяд с камион. Може би ще поживееш у някой от приятелите си, докато заминеш на планина, а после ще се наредиш по-добре…

Целият треперех, когато стана да си тръгне. Инстинктивно се обърнах към шкафа да си взема тропическия шлем и веднага да тръгна, но госпожа Сен, която беше стояла в коридора и беше слушала всичко, влезе в стаята и ми каза усмихнато: