Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски

Ненадейно до ушите на конниците достигнаха някакви безредни крякания откъм Днестър и високо пред тях се появи грамаден орляк гарвани, които летяха към изгрева. Отделни птици всеки миг се откъсваха от орляка и вместо да летят право напред, започваха да правят кръгове над степта, както правят усорлиците и ястребите, когато търсят плячка.

Пан Заглоба вдигна сабята си нагоре, посочи с острието й гарваните и каза на Баша:

— Да се чудиш на разума на тия птици. Щом някъде предстои битка, те веднага долитат от всички страни, като че ли някой ги изсипва от чувал. Когато се движи само една войска или ще се срещнат приятелски, гарвани не се виждат. Така умеят тия дяволи да отгатват човешките намерения, при все че никой не им ги съобщава. Само със sagacitas narium 181 181 Острото обоняние (лат.). — Бел.прев. не е достатъчно да се обясни това и ти можеш наистина да се чудиш.

В това време птиците се приближиха значително, като грачеха все по-силно, а пан Мушалски се обърна към малкия рицар, удари с ръка по лъка си и рече:

— Пане командир, нали позволяваш да сваля един гарван за удоволствие на пани командиршата? От това няма да се вдигне шум.

— Свали, ваша милост, дори два — каза Володиовски, защото знаеше каква слабост има старият войник да демонстрира умелата си стрелба с лък.

При тия думи несравнимият стрелец посегна с ръка зад гърба си и извади една переста стрела, после я сложи на тетивата, вдигна лъка и главата си нагоре и зачака.

Орлякът се приближаваше все повече. Всички спряха конете и гледаха любопитно към небето. Внезапно се чу жалният стон на тетивата, подобен на изпискване на лястовица, и стрелата полетя и изчезна към орляка.

За миг можеше да се помисли, че пан Мушалски не е улучил, но ето че една птица се преметна и се сниши право над главите им, после запада все по-надолу към земята, като се премяташе непрекъснато, докато най-сетне взе да пада с разперени криле, също като лист, който се люшка из въздуха.

След малко птицата падна на няколко крачки пред коня на Баша. Стрелата я беше пронизала цяла и острието светеше над гърба й.

— Дано е добър знак — каза пан Мушалски и се поклони пред Баша. — Аз ще наблюдавам отдалече моята голяма благодетелка, пани командиршата, и в случай на нужда пак ще пусна стреличка, дай, Боже, също така сполучливо. Дори да избръмчи близо до ваша милост, уверявам, че няма да те нарани.

— Аз не бих искала да бъда на мястото на оня татарин, когото ваша милост ще вземеш за прицел! — отговори Баша.

Но по-нататъшният разговор беше прекъснат от пан Володиовски, който посочи една доста голяма могила, отдалечена на няколко хвърлея, и рече:

— Там ще спрем…

След тия думи тръгнаха тръс. Когато стигнаха на половината път до могилата, малкият рицар поръча да забавят крачка, а близо до самия връх да спрат конете.

— Няма да отиваме на самия връх — каза той, — защото при такава светла утрин биха могли да ни забележат отдалече, но ще слезем от конете и така ще се приближим до ръба, че само главите ни да се показват малко.

При тия думи той скочи от коня си, а след него Баша, пан Мушалски и няколко други. Драгуните останаха под върха и държаха жребците, а те се придвижиха чак до мястото, където хълмът изведнъж се спускаше надолу почти като отвесна стена.

В подножието на тая стена, висока няколко десетки лакти, растеше тесен пояс от доста гъсти храсти, а по-нататък се простираше ниска, равна степ, която от тая височина можеше да бъде обхваната с поглед на много далечно разстояние.

Тая равнина, пресечена от малък поток, който течеше към Калушик, беше също така покрита с китки храсти както подножието на скалата. От най-голямата китка тънки ивици дим се виеха към небето.

— Виждаш ли — каза Володиовски на Баша — неприятелят се е спотаил там.

— Виждам пушеци, но не виждам нито хора, нито коне — отговори Баша с разтуптяно сърце.

— Защото ги закриват храстите, опитното око обаче може да ги съзре. Гледай ето там: два, три, четири, цял куп коне се виждат; един е пъстър, друг — съвсем бял, а оттук изглежда син.

— Скоро ли ще се спуснем при тях?

— Ще ни ги докарат тук, но има време, защото от онази китка храсти до нас ще е около четвърт миля 182 182 Една стара полска миля е равна на около 7 километра. — Бел.прев. .

— Къде са нашите?

— Виждаш ли ей там оная малка горичка? Хоронгвата на пан подкоможи в тоя момент трябва вече да стига до нея. Навярно след малко Мелехович ще се покаже ето от тая страна. Другата хоронгва от шляхтичи ще ги атакува откъм оня камък. Щом видят хора, те сами ще тръгнат насам, защото оттук могат лесно да минат към реката покрай гъсталака, а от оная страна има страшно стръмен дол, през който не може да мине никой.