Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— И какво от това? — каза кралят.

— И той… непрекъснато ми се струва… че не се наричаше Бабинич.

— Не говори наслуки! — каза кралят. — Млад си и разсеян, та лесно е могло да ти се обърка всичко в главата. Бил той Бабинич или не Бабинич, защо да не му вярваме? Искреността и истината са изписани върху лицето му, а се вижда, че сърцето му е златно. Надали бих вярвал на себе си, щом не трябва да вярвам на такъв войник, който е проливал кръвта си за нас и отечеството.

— Той заслужава по-голямо доверие, отколкото писмото на княз Богуслав — каза внезапно кралицата — и обръщам внимание на ваши достойнства, че в това писмо може да няма нито капка истина. Може би на биржанските Радживилови много им се ще да паднем духом и лесно може да се предположи, че заедно с това княз Богуслав е искал да закопае някой свой враг и да си остави отворена вратичка за в случай, че щастието се промени.

— Ако не бях свикнал с това — каза примасът, — че от устата на милостивата ни кралица излизат само мъдрости, аз бих се чудил на проницателността на тия думи, достойни за най-опитния държавник…

— „…curasque gerens, animosque viriles…“ 14 14 Като поема грижите и има мъжки дух (лат.). — Бел.прев. — прекъсна го тихо свещеник Виджга.

Насърчена от тия думи, кралицата стана от стола и заговори така:

— Мене не ми е думата тук за биржанските Радживилови, защото те като еретици лесно послушаха нашепванията на неприятеля на човешкия род; нито за писмото на княз Богуслав, който може би иска да си урежда лични работици… Но най-много ме боли зарад отчаяните думи на краля, мой господар и съпруг, против тоя народ. Защото кой ще го пощади, ако го заклеймява собственият му крал? А все пак, като се огледам по света, напразно питам къде има друг такъв народ, всред който възхвалата на Бога да продължава по стародревен искрен начин и да се засилва все повече… Напразно търся къде има друг народ, в който да цари такава истинска правота; къде има държава, в която никой никога да не е чувал за такива адски богохулства, изтънчени престъпления и никога непримирими омрази, с каквито са пълни чуждите летописи… Нека ми покажат хората, които познават историята на света, друго кралство, където всички крале са умирали от собствената си спокойна смърт. Тук няма ножове и отрова, няма протектори както при англичаните… Вярно е, господарю мой, че тоя народ се провини тежко, че сгреши поради разюзданост и лекомислие… Но кой народ не е грешил никога и къде има друг, който да съзнае толкова бързо вината си, да се разкае и да започне да се поправя? Ето, те вече се опомниха, вече идат при твоето величие, като се бият в гърдите… Вече са готови да пролеят кръвта си за тебе, да дадат живота си, да пожертват богатствата си… И нима ти ще ги отблъснеш? Нима не ще простиш на тия, които съжаляват, не ще ли повярваш на поправилите се и разкаяните?… Не ще ли възвърнеш бащинската обич към децата, които са сгрешили?… Повярвай ми, господарю, защото те вече тъгуват за своята ягелонска 15 15 Става дума за ягелонската кралска династия. — Бел.прев. кръв и за твоето бащинско управление… Иди между тях… Аз — аз, жената, не се страхувам от измяна, защото виждам обичта, защото виждам съжалението за греховете, виждам и възстановяването на това кралство, на което ти беше призован след баща си и брат си. Струва ми се, че е невъзможно Бог да погуби тая толкова голяма Жечпосполита, в която гори светлината на истинската вяра. За кратко време Божията справедливост замахна с пръчката си, за да накаже, а не да погуби децата си, и след малко да ги прегърне и утеши с бащинската доброта на небесния Господ. Но ти не ги отхвърляй, кралю, и не се страхувай да се довериш на синовното доброжелателство, защото само така ще може злото да се промени в добро, грижата в надежда, поражението в триумф.

След тия думи кралицата седна още с огън в зениците и развълнувана гръд; всички я гледаха с възхищение, а канцлерът й свещеник Виджга заговори с плътен глас:

Но никой не го слушаше, защото героичното въодушевление на кралицата се отрази върху всички сърца. Сам кралят скочи с румени петна на пожълтялото си лице и викна:

— Не съм загубил още кралството си, щом имам такава кралица!… Нека бъде нейната воля, защото тя говори с пророческо вдъхновение. Колкото по-скоро тръгна и се намеря inter regna 17 17 В границата на кралството (лат.). — Бел.прев. , толкова по-добре!…