Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Кмичиц поизвърна лице, за да скрие внезапното си смущение.

— Може на някакъв сеймик. Покойният ми баща често ме вземаше със себе си, за да наблюдавам обществения живот.

— Възможно е… Лицето на ваша милост не ми изглежда чуждо, при все че тогава не си имал тоя белег. Гледай обаче, ваша милост, нали memoria fragilis est 11 11 Паметта е непостоянна (лат.). — Бел.прев. , — все ми се струва, че тогава те наричаха другояче?

— Защото годините помътват паметта — отвърна пан Анджей. После влязоха в друга стая. След малко пан Тизенхауз се върна при краля.

— Печен е като на ръжен, милостиви кралю! — каза той. — Целият хълбок е напълно обгорен!

А когато и Кмичиц се върна на свой ред, кралят стана, прегърна го за главата и каза:

— Никога не бихме се съмнявали, че казваш истината, и твоята заслуга и болка няма да останат невъзнаградени.

— Ние сме твои длъжници — добави кралицата и му протегна ръка.

Пан Анджей коленичи на едно коляно и целуна почтително ръката на кралицата, която го и помилва като майка по главата.

— Но ти вече не се сърди на пан канцлера — каза отново кралят. — Тук наистина са идвали много изменници или такива, които плещеха врели-некипели, а към задълженията на канцлера спада и това да отсява истината по обществените работи.

— Какво значение може да има моят гняв на беден шляхтич за такъв голям човек — отговори пан Анджей. — И дори не бих посмял да измърморя срещу тоя благороден сенатор, който дава на всички пример на вярност и любов към отечеството.

Канцлерът се усмихна добродушно и протегна ръка.

— Е, я да се помирим! И ти ме засегна с тоя восък, но знай, че и родът Коричински често пъти са подпечатвали с кръв, а не само с восък…

Кралят се развесели напълно.

— Хареса ни тоя Бабинич! — каза той на сенаторите. — Обикнахме го, както малцина… И вече не ще го пуснем да си отиде от нас, а да ще Бог скоро заедно ще се върнем в милото ни отечество.

— О, ваше кралско величество! — възкликна Кмичиц въодушевен. — При все че бях затворен в крепостта, зная от шляхтата, от войската, дори и от тия, които служат под командването на Зброжек и Калински и обсаждат Ченстохова, че всички очакват деня и часа на твоето завръщане. Покажи се само, милостиви господарю, и още същия ден цяла Литва, Кралството и Рус ще застанат при тебе като един човек. Ще тръгне шляхтата, ще тръгне дори простото селячество, за да се присъедини към своя владетел. Войската на хетманите вече едва диша, толкова иска да тръгне срещу шведите… Знам и това, че при Ченстохова са идвали делегати от хетманските войски, за да увещават Зброжек, Калински и Куклиновски да се обявят срещу шведите. Застани днес, милостиви господарю, на границата и след месец вече няма да има нито един швед; само ела, само се покажи, защото там сме като овце без пастир!…

Когато говореше това, от очите на Кмичиц изскачаха искри и го обзе толкова голямо въодушевление, че той коленичи насред залата. Въодушевлението му се отрази дори върху самата кралица, която беше извънредно смела и отдавна увещаваше краля да се завърнат в отечеството си.

Сега тя се обърна към Ян Казимеж и каза енергично и решително:

— Гласа на целия народ чувам през устата на тоя шляхтич!…

— Така е! Точно така! Милостива господарко!… Майко наша!… — възкликна Кмичиц.

Но някои думи от това, което казваше Кмичиц, направиха силно впечатление на канцлера Коричински и на краля.

— Ние винаги сме готови да пожертваме нашето здраве и живот — каза кралят — и чакахме чак досега само да се осъзнаят нашите поданици.

— Те вече са се осъзнали — каза Мария Людвика.

— Majestas infracta malis! 12 12 Величество, несломено от злините (лат.). — Бел.прев. — каза свещеник Виджга и я гледаше с възхищение.

— Това са важни неща — прекъсна го архиепископ Лешчински. — Дали наистина при Ченстохова са идвали делегации от хетманските войски?

— Аз зная това от моите хора, от тия именно Кемличи! — отвърна пан Анджей. — В полковете на Зброжек и Калински всички открито са говорили това, без да се боят от Мюлер и шведите. Тия Кемличи не са били затворени, имали са контакт със света, с войниците и шляхтата… Аз мога да ги представя пред лицето на ваше величество и ваши достойнства, та сами да разкажат, че в цялата страна кипи като в котел. Хетманите само по принуда са отишли при шведа, защото зъл дух беше овладял войската, но сега същата тая войска иска да се върне обратно там, където й заповядва дългът. Шведите бият шляхтата и духовниците, грабят, потъпкват по-раншните свободи, та няма нищо чудно, че всеки само стиска пестници и поглежда стръвно към сабята.