Шарл Костер - Тил Уленшпигел

И цялата подозрителна паплач почна да дюдюка и крещи: „Марийке! Марийке! Слизай! Намокри ли си гащите от страх? Хайде, брабанци! Сваляйте дървените светии! Кого ще изкъпем в Еско? Дървото плава по-хубаво от рибата!“

Народът ги слушаше, без да продума.

Но Уленшпигел се качи на амвона, смъкна насила онзи, който говореше, и се обърна към народа:

— Луди за връзване, луди лунатици, щури луди, които не виждате по-далече от крайчеца на сополивия си нос — не разбирате ли, че всичко това е дело на предатели? Те искат да ви накарат да вършите светотатство и грабежи, за да кажат, че сте бунтовници, да ви изпразнят сандъците, да ви отрежат главите, и да ви изгорят живи. А кралят ще вземе имотите ви. Господа и граждани, не вярвайте на тия носители на нещастия: оставете Богородица в нишата й, живейте си спокойно, работете си радостно и харчете това, което изкарвате и спечелите. Черният демон на разрушението ви е взел на око, чрез тия грабежи и унищожения той ще повика неприятелската войска, която ще ви смята за бунтовници и ще постави Алба да ви управлява с диктатура, инквизиция, конфискация и смърт! А той ще вземе имотите ви!

— Уви — рече Ламме, — недейте плячкосва, господа и граждани, кралят и без това вече е разгневен. Щерката на жената, която везе, каза това на моя приятел Уленшпигел. Недейте плячкосва, господа!

Но народът не можеше да ги чуе.

Подозрителните личности крещяха:

— Трошете и изнасяйте! Трошете, брабанци! Хвърляйте във водата дървените светии! Те плават по-хубаво от рибите!

Напразно Уленшпигел викаше от амвона:

— Господа и граждани, не позволявайте грабежи! Не докарвайте разорението на града!

Смъкнаха го оттам, цял издраскан и изпокъсан — лице, куртка и гащи, макар че и той здравата отвръщаше с ръце и крака. И потънал в кръв, той продължаваше да вика:

— Не допускайте грабежи!

Но всичко беше напразно.

Подозрителните личности заедно с изметта от града се втурнаха към решетката на олтара, счупиха я и закрещяха:

— Да живее Голтака!

Всички почнаха да трошат, да грабят и да унищожават. До полунощ тая грамадна църква, която имаше седемдесет олтара и какви ли не хубави картини и скъпоценни неща, бе изпразнена като орех. Олтарите бяха изпочупени, статуите — съборени, и всички ключалки — строшени.

След това тая подозрителна сган тръгна да прави същото както в катедралата и в църквите: на Ордена на миноритите, на францисканците, Сен Пиер, Сент Андре, Сен Мишел, Сен Пиер-о-По, Градската, на Белите сестри, на Сивите сестри, на Третия орден, на Проповедници те и във всички църкви и параклиси на града. Те взеха свещи и факли и хукнаха с тях навсякъде.

Никаква разпра, нито свада не избухна между тях; ни един от тях не бе ранен в това голямо трошене на камъни, дъски и други материали.

Те отидоха в Хага, за да задигнат статуите и изпочупят олтарите, но нито там, нито другаде протестантите им помагаха.

В Хага градският управител ги попита от чие име действуват.

— Ето от чие — каза един от тях, като се тупна по сърцето.

— Ха, чувате ли, господа и граждани — рече Уленшпигел, когато узна това. — Има значи някой, който ги натоварва да вършат светотатства. Когато някой крадец дойде у дома, аз ще направя като хагския управител — ще сваля шапка и ще му кажа: „Любезни крадецо, прелестен негоднико, уважаеми нехранимайко, кажи ми по чие нареждане действуваш?“ Той ще ми каже, че по нареждане на сърцето си, жадно за моето имущество. И аз ще му дам всичките си ключове. Помислете, помислете кой има полза от тия грабежи. Пазете се от Червеното куче. Престъплението е извършено. Сега идва наказанието. Пазете се от Червеното куче. Каменното разпятие бе съборено! Пазете се от Червеното куче!

Когато висшият държавен съвет 118 118 Държавен съвет. От трите съвета, които управлявали Нидерландия (финансов, таен и държавен), последният обсъждал най-важните въпроси от вътрешната и външната политика. в Малин нареди чрез председателя си Виглиус да не се пречи при трошенето на статуите, Уленшпигел каза:

— Уви! Житата са узрели за испанските жътвари. Херцогът! Херцогът настъпва срещу нас. Фламандци, морето се надига, морето на отмъщението! Злочести жени и девойки, бягайте от ямите! Клети мъже, бягайте от бесилото, от огъня и от меча! Филип иска да довърши кървавото дело на Карл. Бащата пося смърт и изгнание; синът се закле, че по-скоро ще царува над гробище, отколкото над народ от еретици. Бягайте, ето палача и гробарите.