Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Моето момче — рече Ламме, — не се подигравай с мене клетия: толкова скъпо ми струва да напълня тоя корем.

— Днес няма да ти струва дори един лиар — каза дамата. — Влезте и двамата.

— Но — рече Ламме — имаме и две магарета, които сме яхнали.

— В конюшнята на господин граф дьо Мегем 119 119 Граф Мегем — един от най-активните представители на т.н. католическа партия, групирана около наместницата Маргарита Пармска в самото начало на Нидерландската революция. има достатъчно овес — отговори дамата.

Готвачката остави тигана и заведе в двора Уленшпигел и Ламме, възседнали магаретата, които веднага зареваха.

— Това — каза Уленшпигел — е сигналът за предстоящото ядене. Клетите магарета тръбят от радост!

Когато и двамата слязоха, Уленшпигел каза на готвачката:

— Ако ти беше магарица, щеше ли да искаш магаре като мене?

— Ако бях жена — отговори тя, — щях да искам някой момък с весело лице.

— Че какво си тогава, щом не си нито жена, нито магарица? — попита Ламме.

— Аз съм девственица — рече тя, — девственицата не е жена, а още по-малко магарица; разбираш ли, шишко?

Уленшпигел каза на Ламме:

— Не й вярвай, тя е половина от леко момиче и четвърт от две дяволици. Със своите плътски дяволии тя вече си е запазила място върху един дюшек в ада, за да гали там Велзевул.

— Зъл присмехулнико — рече готвачката, — ако косите ти бяха конски косми, не само не бих легнала, но не бих дори стъпила върху дюшек, пълен с тях.

— А аз — рече Уленшпигел — бих искал да изям всичките ти коси.

— Ласкателю — рече дамата, — всички ли жени искаш да имаш?

— Не — отговори Уленшпигел, — стигат ми хиляда, ако са слети в една-едничка като вас.

Дамата му каза:

— Най-напред изпий една кана бира, изяж малко шунка, отрежи си от жигото, излапай тоя пастет и глътни тая салата.

Уленшпигел сплете ръце:

— Шунката — рече той — е хубаво месо; бирата — небесно питие; жигото — божествено; от пастета езикът трепери от удоволствие в устата ти; сочната салата е царско ядене. Но блажен ще бъде онзи, на когото ще дадете да се навечеря с вашата красота.

— Вижте го какво дрънка — рече тя. — Яж първо, негоднико!

Уленшпигел отговори:

— Няма ли да прочетем „Благословение господно“ преди „Благодаря ти, господи“?

— Няма — рече тя.

Тогава Ламме изпъшка:

— Гладен съм.

— Ще ядеш — рече хубавата дама, — щом нямаш друга грижа, освен да ядеш печено месо.

— И прясно също така, каквато беше жена ми — каза Ламме.

При тия думи готвачката се намуси. Но все пак те ядоха до пресищане и пиха здравата. А освен това дамата даде през нощта и вечеря на Уленшпигел, така бе и на другия ден и през следните дни.

Магаретата получиха двойна мяра овес, а Ламме — двойни порции. През цялата седмица той не излезе от готварницата и се наслаждаваше от гозбите, но не и от готвачката, защото мислеше за жена си.

Това ядоса момичето, което казваше, че не е трябвало да безпокои хората, щом мисли само за стомаха си.

А през това време Уленшпигел и дамата живееха приятелски. И един ден тя му каза:

— Тил, ти се държиш съвсем неприлично: кой си ти?

— Аз — рече той — съм син на Щастливия случай и Приятната среща.

— С това не казваш нищо лошо за себе си — рече тя.

— От страх да не ме похвалят другите — отговори Уленшпигел.

— Ще поемеш ли защитата на твоите преследвани братя?

— Пепелта на Клаас удря гърдите ми — отговори Уленшпигел.

— Колко си хубав сега! — рече тя. — Кой е този Клаас?

Уленшпигел отговори:

— Баща ми, който бе изгорен заради вярата.

— Граф дьо Мегем съвсем не прилича на тебе — рече тя; — той иска да потопи в кръв родината ни, която аз обичам, защото съм родена в тоя славен град Анверс. Трябва да знаеш, че той се е споразумял с брабанския съветник Шейф да пусне в Анверс неговите десет роти пехота.

— Аз ще съобщя това на гражданите — каза Уленшпигел — и още сега ще тръгна — бърз като призрак.

Той отиде и на другия ден гражданите бяха въоръжени.

Но Уленшпигел и Ламме, които бяха завели магаретата си у един арендатор на Симон Симонсен, трябваше да се крият от граф дьо Мегем, който бе поръчал да ги търсят навсякъде, за да ги обеси; защото му бяха казали, че двама еретици са пили от неговото вино и яли от неговото месо.

Той беше ревнив и каза това на хубавата си дама, която скърца със зъби и от яд пада в несвяст седемнадесет пъти. Същото стори и готвачката, но не толкова начесто, и се закле във вечното спасение на душата си и в мястото си в рая, че нито тя, нито господарката й са направили нещо друго, само са дали остатъците от яденето на двамата бедни поклонници, които — яхнали хилавите си магарета — се спрели пред прозореца на готварницата.