Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Най-бистрата и студена вода извира дълбоко от земните недра, най-жизнената и трайна литература блика от глъбините на народната душа. От този непресъхващ източник са черпели вдъхновение всички велики писатели: Омир и Виргилий, Шекспир и Гьоте, Толстой и Вазов. На този вечен извор дължи безсмъртието си и Шарл дьо Костер, син на народ, съставен от две народности — валонската и фламандската, представител на две култури — френската и нидерландската, синтез на две цивилизации — романската и германската.

Земите на днешна Белгия са били населявани от незапомнени времена, но за пръв път името Белгия се явява в писмени паметници по време на походите на Юлий Цезар срещу галите. В онази епоха тези земи са били обитавани от келтски племена. Естествен кръстопът между Севера и Юга, входна врата към Централна Европа, Белгия, както и България, е била прицел на нашествия и бойно поле от зората на времената. Ала за белгийския народ най-тежкият период от неговата история остава господството на испанските крале.

През 1555 година на престола в Мадрид се възкачва Филип Втори и подема политика, която довежда до тежко бедствено положение Фландрия, както в онези времена испанците са наричали провинциите, образували през 1830 година независимата държава Белгия. За да си осигури средства за своите войни, Филип Втори увеличава данъците многократно. Животът поскъпва неимоверно. Само за четири години цената на житото се утроява. Безимотните селяни гладуват, в градовете цари безработица. Стопанският хаос се утежнява още повече от верските преследвания. В страната е проникнало ново протестантско течение — калвинизмът. За да се бори с ереста, Светата инквизиция залива с кърви Фландрия.

Положението става до такава степен непоносимо, че в края на 1565 година двадесет средни и низши благородници под ръководството на калвинистите Толуз и Хамес образуват таен съюз, който получава името „Compromis“. Заговорниците се свързват с френските хугеноти и немските и английските протестанти. До военни действия обаче не стигат. В замяна изготвят прошение до Филип Втори, под което се подписват 400 средни и главно дребни благородници. На 5 април 1566 година водачите на „Компромиса“ се явяват пред Маргарита Пармска, сестра на краля, която управлява Фландрия. Когато предават прошението, Карел ван Берлаймонт, председател на Финансовия съвет, възклицава презрително: „Се ne sont que des gueux“ — „Това са просяци“. Както нерядко се случва при езиковите връзки между народите и както е станало например в отношенията между старобългарски и руски език, старофренската дума „gueux“, означаваща по онова време „просяк“, е била заета от старонидерландската дума „guit“, означаваща „скитник, нехранимайко“, ала след публичното предизвикателство отново преминава в нидерландски с облагородено значение. „Gues“ — „хьоз“, става синоним на борец за свобода. Фламандци и валонци, независимо от различието в езиците, наричат с гордост себе си „хьози“ и избират за свой почетен символ кожената чанта на тогавашните скитници.

В прошението от 5 април 1566 година благородниците искат да се изтеглят от Фландрия испанските войници, които, зле и нередовно заплащани, се отдават на безчинства и грабежи; да се намалят данъците и да се премахне инквизицията. На 12 август 1566 година се получава отрицателният отговор на Филип Втори. Реакцията е така нареченият „Beeldenstorm“ — „Щурм на иконите“. Разярени тълпи се втурват в католическите църкви, разрушават статуи, картини, икони, плячкосват богослужебни утвари. Според калвинистките проповедници статуите и иконите са идоли. Пламва стихийно въстание, чийто проводник са преди всичко градските бедняци. В онази епоха Антверпен наброява над сто хиляди жители, част от които са безработни. Само във вълненията от 18 август 1566 година в Ауденарде вземат участие осем хиляди безработни.

За да смаже въстанието във Фландрия, крал Филип Втори изпраща херцог Алба, който пристига на 22 август 1567 година с десет хиляди ветерани. Разгаря се истинска война между испанци и хьози, които се разделят на две групи: „bosgeusen“ — „горски хьози“, сражаващи се на сушата и укриващи се предимно из горите, и „watergeuzen“ — „водни хьози“, сражаващи се с кораби и лодки в морето. Както във всяка война, най-тежкият товар се струпва на гърба на народа, който е истинският герой в борбата за независимост.