Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Животът на Шарл дьо Костер е бил вечна борба с немотията и враждебността. В едно кралство, където църквата е всесилна, а едрият капитал контролира дори културния живот на страната, всеки, който бичува недъзите на обществото, е гледан с лошо око. Огорчен, отблъснат, оклеветен, преждевременно съсипан, създателят на Великия хьоз, „веселякът“, който сътворява първия национален шедьовър на белгийската литература, умира на 7 май 1879 година в Иксел, без дори да е навършил петдесет и три години.

След смъртта на писателя Шарл Потвен издава част от кореспонденцията му под заглавие „Писма до Елиза“ (1894).

Литературното наследство на дьо Костер все още не е цялостно издадено, нито проучено. Особен интерес буди неговата публицистика, защото позволява да се проследи еволюцията на политическия му светоглед.

Най-значителното дело на Шарл дьо Костер е издадената през 1867 година безсмъртна епопея „Тил Уленшпигел“. Белгия получава своята независимост едва в 1830 година, но нейните писатели се намират под влиянието ту на френската, ту на холандската литература, затова повечето от творбите, създадени през XIX век, не носят достатъчно изявен национален характер. Чак когато се появява „Тил Уленшпигел“, белгийската литература доказва, че тя не е придатък нито на френската, нито на холандската, а млада и жизнеспособна национална литература, която черпи своите живителни сокове от богатото си историческо минало.

Идеята да напише „Тил Уленшпигел“ се заражда у Шарл дьо Костер още в 1856 година. В седмичника „Юйленспихел“ от 13 февруари 1859 година той помества откъс от бъдещата си книга, който съответствува на по-късната глава 57. В редакционна бележка е пояснено, че дьо Костер работи „от няколко години“ върху възкресяването на легендата на знаменития фламандски шегобиец.

По редица причини книгата започва да се печата на 10 ноември и е завършена към 31 декември 1867 година. Тя излиза под заглавие „Легендата за Тил Уленшпигел“. Авторът и издателят бързат с отпечатването, за да използуват новогодишните празници и за да може дьо Костер да кандидатствува за петгодишната награда на Белгийската академия. Ала нито книгата се харчи, нито авторът бива удостоен с очакваната награда, която бива дадена на Шарл Потвен.

С цел да привлече купувачи издателят пуска мнимо „второ“ издание, като изменя заглавието така: „Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и Ламме Гудзак във Фландрия и другаде“ и прибавя „Предговор от бухала“ 1 1 Поради голямата бързина на отпечатването първото издание на книгата е пълно с грешки, които Жозеф Ханс, професор в Лувенския университет, успя да поправи след близо тридесетгодишни проучвания. Ср. „La Légende…“, La Renaissance du Livre, Bruxelles, 1966 .

Главният герой Тил Уленшпигел води произхода си от Германия. През 1450 година в Брауншвайг излиза на долнонемски малка книжка, в която са събрани предаващите се от уста на уста хитрини на един селяк, който както нашият Хитър Петър се подиграва на богатите лековерни стопани, стиснатите занаятчии, алчните търговци. Прякорът му произлиза от стародолнонемския глагол „улен“ — „бърша“ и стародолнонемското съществително „спегел“ — „задник“. При по-грубите нрави на епохата този прякор не е дразнил, но по-късно бива „облагороден“, като става на горнонемски, езикът на съвременната немска литература, „Ойленшпигел“ — „Огледало на бухала“. Трудно е да се установи доколко шегобиецът Ойленшпигел е историческа личност. Според преданието той е бил роден през 1300 година в Кнайтлинген край Шьопенщет и е починал през 1350 година в Мьолн, Холщайн, където се намира гробът му. От немските земи легендата преминава във Фландрия и Тил Юйленспихел се превръща във фламандски герой. Животът и шегите му са били описани в книгата „Het aerdig leven van Thyl Ulenspiegel“. „Забавният живот на Тил Юленспихел“, която Шарл дьо Костер използува, както сам изтъква в „Предговора от Бухала“, в двадесет глави от „Първата книга“.

Голямата заслуга на дьо Костер е тази, че е съумял да превърне аполитичния селски шегобиец в съзнателен борец за национално освобождение, като го пренася в XVI век и го свързва с въстанието на хьозите.

Пътят, които изминава Тил Уленшпигел е дълъг и неравен. В „първата книга“, където писателят се придържа към народните предания, преобладават анекдотични елементи, ала от окото на наблюдателния читател не може да избегне постепенното узряване на героя. То се изразява осезателно в поуките на родителите му, прости селяни, надарени с мъдростта на велики хуманисти: