Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Жено — рече той, — имаш ли достатъчно запас от това хубаво мляко?

— Кърчазите са пълни — каза тя, — но за да бъда щастлива, това не ми стига.

— Как можеш да се оплакваш в такъв радостен час!

— Мисля си — каза тя, — че в кесията, която виси там на стената, няма пукната пара.

Клаас взе кесията; но колкото и да я разтърсваше, не чу приятния звън на пари. Той се смути. Все пак поиска да ободри булката си и каза:

— За какво се тревожиш? Нали в раклата е баницата, която вчера ни донесе Катлин? Та не виждаш ли там и голям къс говеждо месо, от което детето ще има хубаво мляко поне три дни? Ами тая торба с бакла, пъхната в ъгъла, глад ли предвещава? Това каче с масло да не би да ми се привижда? И тия ябълки, наредени на тавана като войници със знамена, по единадесет в редица, да не са призраци? Ами това буре-шишко с бира от Брюге, в което е затворено нашето подкрепително питие, не ти ли говори, че ще си сръбнем?

— Когато занесем детето за кръщаване — каза Зуткин, — трябва да дадем два патара 7 7 Стара фламандска монета. — Б.пр. на свещеника и да имаме един флорин 8 8 Флорин — златна монета в онова време (в Нидерландия), на тегло около 3 ¼ грама по наши днешни мерки. за гощавката.

Тъкмо в това време влезе Катлин с голяма китка билки и рече:

— Нося на роденото с риза дете горски бучиниш, който предпазва човека от плътски грехове; копър, който пропъжда сатаната…

— Нямаш ли — попита Клаас — билка, която привлича флорините?

— Не — каза тя.

— Тогава — рече той — ще отида да видя дали няма да намеря в канала.

Той излезе с въдицата и мрежата си, уверен, че няма да срещне никого, защото имаше още един час до oosterzon, което във Фландрия ще рече шест часа сутринта.

Клаас отиде до канала на Брюге 9 9 Брюге — град в Северна Фландрия, свързан със Северно море чрез плавателен канал. , недалеч от морето. Там той закачи стръв на въдицата си, метна я във водата и постави мрежата. На отсрещния бряг едно добре облечено момченце спеше като пън върху купчина миди.

Шумът, вдигнат от Клаас, го събуди и то понечи да бяга, страхувайки се да не би да е някой общински пазач, дошъл да го изгони от леглото му и да го заведе в полицията, задето скита въпреки забраната.

Но то се успокои, като позна Клаас, който му извика:

— Искаш ли да спечелиш шест лиара 10 10 Някогашна дребна пара, една четвърт от сантим. — Б.пр. ? Подгони рибата насам!

При тия думи момченцето, което имаше вече малко, издуто тумбаче, нагази във водата и като взе един изресил стрък от високите тръстики, подгони рибата към Клаас.

Когато свърши риболова, Клаас измъкна въдицата и мрежата си, тръгна по бента и отиде при момченцето.

— Тебе те казват — рече той — Ламме, това е кръщелното ти име, а презимето ти е Гудзак 11 11 Ламме Гудзак — името Ламме означава агне, агънце . Прякорът Гудзак се състои от две части: зак — чувал, в гуд — добро. Така според Клаас е наречен Ламме за своето благодушие, за мекия си сговорчив нрав и за добротата си. В края на книгата Ламме, който често проявява истинска храброст, спечелва прякора си Ламме Лъва . поради добродушието ти; ти живееш на улица „Херон“, зад църквата „Света Богородица“. Я какъв си малък и добре облечен, бива ли така да спиш на публично място?

— Ах, господин въглищарю — отговори момченцето, — в къщи имам сестра, година по-малка от мене, която при най-малкото спречкване ме налага с юмруци. Но аз, господин въглищарю, не смея да й отвърна, да я напердаша, защото ще я заболи. Снощи на вечеря бях много гладен и обирах с пръсти по дъното на паницата ястието от говеждо с бакла, от което искаше да яде и тя. А то не стигаше само за мене. Когато видя, че аз се облизвам, тъй като сосът беше много вкусен, тя побесня и с все сила ми удари такива плесници, че избягах от къщи пребит.

Клаас го попита какво са правили баща му и майка му, когато е получавал тия плесници.

Ламме Гудзак отговори:

— Баща ми ме удряше по едното рамо, а майка ми — по другото и ми викаха: „Отвърни й, страхопъзльо!“ Ала аз не исках да бия момиче и избягах.

Изведнъж Ламме побледня и цял затрепера.

Клаас видя, че към тях идеше една едра жена и заедно с нея едно слабо момиченце, наглед много зло.

— Ах — рече Ламме, като се хвана за панталоните на Клаас, — майка ми и сестра ми са тръгнали да ме търсят. Защитете ме, господин въглищарю!

— Чакай — каза Клаас, — най-напред вземи тези седем лиара за труда си и да отидем да ги посрещнем без страх.