— Смили се над нас, господи боже — простена Зуткин. — Смили се над нас, това е лоша поличба за Фландрия.
— Ти видя ли го с очите си, или сънува? — попита Клаас.
— С очите си — рече Катлин.
Цяла побледняла и разплакана, Катлин продължи да разправя:
— Две деца се родиха — едното в Испания, инфантът 13 13 Инфанта — титла, която в Испания и Португалия са давали на принцовете и принцесите от кралския дом.
Филип 14 14 Филип II (1527–1598) — син на император Карл V, от 1555 година крал на Испания.
, а другото във Фландрия, синът на Клаас, който по-късно ще бъде наречен Уленшпигел. Филип, роден от Карл V 15 15 Карл V (1500–1553) — бил избран за германски император в 1519 година. Три години преди това той станал крал на Испания под името Карлос I.
, убиеца на нашата страна, ще стане палач. Уленшпигел ще бъде голям майстор на шеги и на младежки лудории, но сърцето му ще бъде добро, тъй като негов баща е Клаас, сърдечният работник, който знае доблест — но, честно и кротко да изкарва прехраната си. Император Карл и крал Филип ще минат през живота, вършейки зло с войни, непосилни данъци и други престъпления. Клаас, който работи през цялата седмица и живее честно и почтено, който върши своя тежък труд със смях вместо със сълзи, ще бъде образец за добрите работници във Фландрия. Уленшпигел, който ще остане вечно млад и никога няма да умре, ще върви през света, без да се установи някога на едно място. Той ще бъде и селяк, и благородник, и живописец, и скулптор, всичко заедно. И ще ходи по света, възхвалявайки хубавите и добри неща и гаврейки се открито с глупостите. Благороден народе на Фландрия, Клаас е твоята смелост, Зуткин — твоята храбра майка, Уленшпигел — твоят дух; една млада и хубавичка девойка, другарка на Уленшпигел и безсмъртна като него, ще бъде твоето сърце, а един голям шишко, Ламме Гудзак — твоят стомах.
Горе ще стоят народните изедници, долу — жертвите; горе осите-хайдути, долу — работливите пчели, а в небето от раните Христови ще тече кръв.
И като каза това, Катлин, добрата магьосница, заспа.
Занесоха да кръщават Уленшпигел; изведнъж рукна пороен дъжд и го измокри цял. Това беше първото му кръщение.
Когато го внесоха в църквата, клисарят, който бе и учител, каза на кръстника и кръстницата, на бащата и майката да застанат около купела и те застанаха.
Но на свода над купела имаше дупка, пробита от един зидар, за да може да окачи лампата в една звезда от позлатено дърво. Зидарят, като видя отгоре кръстника и кръстницата, изправени вдървено около купела, който бе още закрит с капака, изля за пакост през дупката на свода една кофа вода, която плисна върху капака и пръсна наоколо. И измокри най-много Уленшпигел. Това беше неговото второ кръщение.
Дойде свещеникът и те му се оплакаха, но той им каза да не се маят и че това е станало случайно. Уленшпигел се разрита силно, защото водата го бе измокрила. Свещеникът го кръсти със сол и вода и му даде името Тилбер 16 16 Тилберт — името на Уленшпигел също така разкрива съществената особеност на неговия характер, както и името на приятеля му Ламме Гудзак. В книгата се казва, че свещеникът му е дал името Тилберт, което значи подвижен или чевръст.
, което ще рече „бързоподвижен“. Това бе третото му кръщение.
Когато излязоха от църквата, те отидоха в насрещната улица „Лонг“ и влязоха в кръчмата Броеница от бутилки 17 17 Странноприемницата „Броеница от бутилки“ — католическите молитви се четат от вярващите в известна последователност. За да не се объркват, прибягват до помощта на броеници. Върху формата на странноприемницата, в която отпразнували раждането на Тил Уленшпигел, била изобразена броеница от бутилки и там, дето зърната-бутилки се срещат, вместо кръст имало нарисувано канче за бира. Протестантите осмивали броениците, които били смятани от тях за един от условните знаци (емблеми) на католицизма.
, дето една кана за бира изобразяваше „Веруюто“. Изпиха там седемнадесет пинти 18 18 Пинта — мярка за течности; във Франция и Нидерландия — около един литър.
, а може би и повече. Защото във Фландрия измокрените хора се сушат най-добре по тоя начин: запалват огън от бира в корема си. И това бе четвъртото кръщение на Уленшпигел.
Когато тръгнаха да се връщат в къщи и вървяха зигзагообразно из пътя, с глави по-тежки от телата им, стигнаха до едно мостче над локва. Катлин, която беше кръстницата и носеше детето, се препъна и падна в калта заедно с Уленшпигел. Това бе петото негово кръщение.
Читать дальше