Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Бухал е оня, който се вмъква в почтено семейство, представя се като кандидат за женитба, излага девойката, взема в заем пари, не всякога плаща дълга си и изчезва, когато няма какво повече да взема.

Бухал е политикът, който си слага маска на свобода, на чистота, на обич към човечеството и един ден без предупреждение прерязва тихичко гърлото на някой човек или на някой народ.

Бухал е търговецът, който подправя виното си, фалшифицира хранителните си продукти и причинява несмилаемост вместо добро храносмилане и ярост вместо веселие.

Бухал е оня, който краде сръчно, без да могат да го хванат за яката, който защищава лъжата срещу истината, съсипва вдовицата, ограбва сирачето и тържествува затлъстял, както другите тържествуват окървавени.

Бухал или женски бухал — както щеш, без игра на думи — е оная, която продава прелестите си, покварява сърцата на най-добрите младежи, като казва, че така им помага да се развият, и ги оставя без петак в калта, дето ги е завлякла.

Ако тя понякога е тъжна, ако си спомня, че е жена, че би могла да бъде майка — аз не я признавам. Ако пък, уморена от това си съществуване, тя се хвърля във водата — тя е безумна, недостойна да живее.

Огледай се наоколо, провинциални поете, и преброй, ако можеш, бухалите в тоя свят; помисли дали е благоразумно да нападаш, както правиш, Силата и Коварството, тия царици-бухали. Съсредоточи се в себе си, кажи своето Mea culpa и моли на колене за прошка.

Все пак със своята смахната доверчивост ти ме интересуваш; така не въпреки моите познати навици аз те предупреждавам, че ще разкрия веднага строгостта и смелостта на твоя стил на моите побратими в литературата, които са силни с перата, с клюновете и с очилата си, благоразумни и педантични хора, те знаят по най-любезен начин, най „както е прилично“, да разправяте големи церемонии на младежите любовни истории, които не произхождат само от Цитера и кои то в един час могат да покварят неусетно и най-упоритата Агнеса. О, дързък пое те, който толкова много обичаш Рабле 4 4 Рабле, Франсоа (1483–1553) — знаменит френски писател от епохата на Възраждането. Неговият начин на писане и духът на произведенията му са оказали влияние на Шарл дьо Костер за „Легендата за Уленшпигел“. и старите майстори, тия хора имот това предимство пред тебе, че от желание да излъскат френския език в края на краищата съвсем ще го изтъркат.

Бубулус Буб

Уленшпигел, син на Клаас, се роди в град Дамме 5 5 Дамме — градче в околностите на големия фламандски град Брюге. , във Фландрия 6 6 Фландрия — една от седемнадесетте области (провинция) на тогавашната Нидерландия, графство. Към средата на шестнадесетия век (времето на действието в „Уленшпигел“) Нидерландия обхващала територията на днешните Белгия и Холандия с малка част от Северна Франция. Тогава вместо Нидерландия често казвали Фландрия, като по тоя начин са разширявали името на една провинция върху цялата страна. , когато май разпукваше пъпките на глога.

Съседката Катлин, която бабуваше на родилките, го пови в топли пелени и като погледна главата му, посочи върху нея една ципа.

— Роден с риза, късметлия! — рече весело тя.

Но веднага изохка, като показа едно черно петънце върху рамото на детето, и рече плачливо:

— Уви, това е черният белег от пръста на дявола.

— Мигар господин Сатаната — обади се Клаас — е станал толкова рано, че е имал вече време да отбележи със знак сина ми?

— Той не си е лягал още — каза Катлин, — защото петелът едва сега събужда кокошките.

Сложи детето в ръцете на Клаас и излезе.

След малко зората проби нощните облаци, лястовиците захвърчаха с цвъртене ниско над ливадите и слънцето показа на кръгозора своето пурпурноослепително лице.

Клаас отвори прозореца и рече на Уленшпигел:

— Сине, роден с риза, ето Царя-Слънце, който иде да поздрави земята на Фландрия. Погледни го, когато ще можеш да виждаш, а по-късно, когато някое съмнение те омотае и не знаеш какво да сториш, за да постъпиш добре, помоли го да ти даде съвет; то е светло и топло; бъди чистосърдечен, както то е светло, и добър, както то е топло.

— Клаас, мъжо — рече Зуткин, — ти проповядваш на глух; ела, синко, да си пийнеш.

И майката приближи до новороденото своите хубави, сътворени от природата бутилки.

Докато Уленшпигел пиеше от тях, всички птичета в полето се пробудиха.

Клаас, който връзваше сноп дърва, гледаше как булката му даваше гръдта си на Уленшпигел.