Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Сине, никога не отнемай — нито на човек, нито на животно — свободата, която е най-скъпото нещо на света. Остави всеки да отиде на слънце, когато му е студено, и на сянка, когато му е горещо. Нека бог съди негово свето величество 2 2 Испанския крал. — Б.а. , който, след като окова във вериги свободната вяра във Фландрия, сега пък е поставил благородния Ганд в клетката на робството. (Глава 29)

А бащата, хвърлен в тъмница, знае, че е ударил сетният му час, и Уленшпигел получава следното напътствие:

Синко, ти често си грешил, когато си скитал като лошите момчета по широките друмища; не бива да правиш вече това, чедо, нито да оставяш сама в къщи тъжната вдовица, защото си мъж и си длъжен да бъдеш нейна закрила и опора. (Глава 33)

Вътрешното възмъжаване на доскорошния скитник напомня лайтмотив на епична симфония, където тонът се извисява в непрекъснато кресчендо и завършва с разтърсваща сцена, когато майката съшива торбичката от червена и черна коприна, слага в нея пепелта от сърцето на изгорения като еретик баща и я окачва на врата на сина си.

Нека тая пепел, която е сърцето на мъжа ми, тоя червен цвят, който е неговата кръв, и тоя черен, който е неговата жалейка, бъдат винаги на гърдите ти, както огънят на отмъщението срещу палачите. (Глава 75)

След този патетичен финал логическата развръзка идва от само себе си:

„Пепелта на Клаас удря гърдите ми; аз искам да спася Фландрия“ (глава 85) — провиква се бъдещият „Велик хьоз“, който трябва да мине през кладата на своя баща и гроба на своята майка, за да се увери, че злото е хилядоглав змей, чиито глави се налага да бъдат отсечени една по една.

В следващите четири книги, внушителни табла на сраженията между испанци и фламандци, Шарл дьо Костер се е освободил от старинното предание на шегобиеца Уленшпигел. Някогашният скитник, волен ловец на приключения, се превръща в символ на фламандския дух. Той се сражава последователно в редовете на горските и водните хьози, или „голтаци“, както ги е нарекъл българският преводач.

Аз съм Голтак. Искам да видя поробителите на Нидерландия мъртви и изядени от червеите. (Глава 8, книга 2)

Едва ли може да се намери по-красноречив херолд на този повик от сина на въглищаря, излязъл из недрата на народа.

Шарл дьо Костер избира за свои главни герои не благородници, които само ръководят въстанието и някои от които като граф Егмонт или граф Хорн заплащат с главите си. За автора основен двигател на историята е народът.

Успоредно с Уленшпигел дьо Костер създава два незабравими образа: това са чревоугодникът Ламме Гудзак и непорочната Неле.

Ламе Гудзак (името означава: „ламме“ — агне; „гудзак“ — добър чувал) е сатирично олицетворение на вродения стремеж у фламандеца към материално благополучие. Ала независимо от слабостта си към пищните трапези Ламме Гудзак е пламенен родолюбец и воюва не по-малко храбро от Уленшпигел срещу испанските натрапници.

Чистата Неле е една от най-обаятелните женски фигури в цялата белгийска литература и има общи черти с Дантевата Беатриче. Най-красивата похвала на тази достойна дъщеря на Фландрия е завършекът на книгата:

Може ли да се погребе Уленшпигел — духът, и Неле — сърцето на Майка Фландрия? Тя също може да заспи, но да умре — никога!

Шедьовърът на Шарл дьо Костер синтезира чрез своя френски език и своята фламандска тематика белгийската душевност, плод на историческите превратности и географската общност. Затова не е възможно да се говори за белгийска литература, без да се изтъкне на предно място „Легендата за Тил Уленшпигел“.

Господа художници, многоуважавани господа издатели, господин поет 3 3 Първото издание на „Легендата за Уленшпигел“, излязло през 1867 година, е било илюстрирано от петнадесет художници. Като се прибавят към тоя брой двамата съдружници-издатели и авторът на „Легендата“, стават осемнадесет души, за които се говори няколко реда по-долу. , имам дави направя няколко бележки по повод вашето първо издание. Как е възможно! В тая грамадна книга, в тоя слон, който вие, осемнадесет души, се опитахте да тласнете към славата, не намерихте и най-мъничко място за птицата на Минерва, за мъдрия бухал, за благоразумния бухал! В Германия и в тая толкова обичана от вас Фландрия аз пътувам непрекъснато, кацнал върху рамото на Уленшпигел, който се нарича тъй само защото неговото име значи бухал и огледало, мъдрост и комедия, Uyl en Spiegel. Казват, че жителите на Дамме, дето е роден той, за по-кратко и по навика да произнасят у вместо уи произнасят Уленшпигел. Тяхна си работа.