Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Тя го обичаше премного и когато Клаас отсъствуваше, Уленшпигел беше царят в къщи.

Една сутрин Зуткин видя, че Клаас крачеше из кухнята с клюмнала глава като човек, потънал в мисли.

— Какво те мъчи, мъжо? — каза тя. — Ти си блед, ядосан и разсеян.

Клаас отговори с глух глас, като куче, което ръмжи:

— Пак ще почнат с тия жестоки императорски наредби. Смъртта отново ще надвисне над земята на Фландрия. Доносчиците ще получават половината от имуществото на жертвите, ако то не надминава сто флорина.

— Ние сме бедни — каза тя.

— Не толкова бедни — отговори той. — Има мръсни хора, лешояди и гарвани, които се хранят от трупове и които с удоволствие биха направили донос и срещу нас само за да разделят с негово свето величество една кошница въглища, както биха разделили една торба пари. Какво имаше бедната Танекен, вдовицата на шивача Сейс, която умря в Хейст жива заровена? Една библия на латински, три златни флорина и няколко съдини от английски калай, за които съседката й завидяла. Йохана Мартенс бе хвърлена във водата и тъй като изплува отгоре, решиха, че това е магьосничество и я изгориха. Тя имаше малко сиромашка покъщнина и в една кесийка седем златни монети и доносчикът пожелал да вземе половината. О, аз бих могъл да ти разправям така до утре, но да се махнем оттук, жено, поради тия наредби вече не е възможно да се живее във Фландрия. Скоро всяка нощ колата на смъртта ще минава из града и ние ще чуваме как костите на скелета тракат в нея.

Зуткин каза:

— Не ме плаши, мъжо. Императорът е баща на Фландрия и на Брабан и като всеки баща е изпълнен с дълго търпение, доброта и милосърдие.

— Няма сметка да бъде такъв — отговори Клаас, — защото той наследява конфискуваното имущество.

Неочаквано прозвуча тръбата и звъннаха чинелите на градския глашатай. Клаас и Зуткин изтичаха навън подир тълпата, като ту единият, ту другият носеше Уленшпигел.

Те стигнаха до кметството, пред което бяха застанали конните глашатаи, които тръбяха и удряха чинелите, началникът на полицията със съдийски жезъл и общинският прокурор, на кон, който държеше с две ръце една императорска заповед 34 34 Императорският указ, за който става дума, бил издаден на 25 септември 1550 година. Народът го нарекъл „Кървавия указ“. и се готвеше да я прочете на събраното множество.

Клаас чу, че сега отново се забраняваше на всички изобщо, и на всекиго поотделно да отпечатват, да четат, да притежават или да разпространяват писанията, книгите или учението на Мартин Лютер 35 35 Мартин Лютер (1483–1546) — основател на протестантската църква в Германия. Роден е в семейството на миньор, завършил Ерфуртския университет, в 1505 г. приел монашеството и скоро след това станал свещеник. В 1517 година окачил на вратата на църквата във Витенберг 95 тезиса, насочени срещу католичеството. В 1520 година бил отлъчен от папата. В 1523 година се отказал от монашеския сан. , на Йоан Виклиф 36 36 Джон Уиклиф — английски свещеник, изтъкнат предтеча на европейската реформация. Предполага се, че е роден в 1324 година и умрял в 1384. , на Ян Хус 37 37 Ян Хус (1369–1415) — чешки реформатор и виден национален деец на Чехия. Той е съдействувал много за развитието на чешкия език и дал на чехите нов правопис, който с известни промени се е запазил до наше време. По присъда на Констанцкия събор бил изгорен като еретик. , на Марцилий Падуански, на Еколампадий 38 38 Еколампадий — швейцарски реформатор (1482–1531), другар на Цвингли в борбата му. , на Улрих Цвингли 39 39 Гулдрих Цвингли — швейцарски реформатор (1484–1531). Писал и проповядвал в Цюрих и в Берн. Паднал като жертва на кръстоносния поход на католическите кантони срещу Цюрих. Трупът му бил разкъсан от папските привърженици и изгорен. , на Филип Меланхгтон 40 40 Филип Меланхтон — немски реформатор (1497–1560), другар на Лютер и глава на реформацията след неговата смърт. , на Франциск Ламберт, на Йоан Померан 41 41 Йохан Померан или Бухенхаген (1485–1552) — немски реформатор, играл голяма роля при разпространяването на лютеранството в Северна Германия, както и в Скандинавските страни. , на Отто Брунселсиус, на Жуст Йонас 42 42 Юстус Йонас (1493–1555) — един от най-ревностните сътрудници и другари на Лютер в реформацията. , на Йоан Пуперис и на Горциан, както и книгите на Новия завет, отпечатани от Адриан дьо Берг, Кристоф дьо Ремонда и Йоан Цел, изпълнени с лютерански и други ереси, неодобрени и осъдени от богословския факултет на университета в Лувен.