Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Много ви благодаря, мили девойчета, че ме целувате със сладки.

Но сладките бяха паднали на земята.

Изведнъж барабаните забиха, флейтите засвириха и войниците тръгнаха.

Господин дьо Бовоар каза на Уленшпигел да слезе от дървото и да върви отстрани на войската, а на Уленшпигел се искаше да бъде на сто левги далеч, тъй като от думите на някои войници с кисели лица бе подушил, че им се виждаше подозрителен, те скоро можеха да го сметнат за шпионин, можеха да го претърсят и ако намереха писмата — да го обесят.

Затова той нарочно падна в канавката и извика:

— Съжалете се, господа войници, кракът ми се счупи, не мога да вървя повече, позволете ми да се кача в каруцата на момичетата.

Но той знаеше, че ревнивият съдържател на публичен дом няма да позволи това.

Момичетата викаха от колата:

— Ела, ела при нас, мили поклоннико. Ние ще те обичаме, ще те галим, ще те угостим и изцерим за един ден.

— Зная — каза той, — женските ръце са небесен балсам за всички рани.

Ала ревнивият сержант каза на господин дьо Ламот:

— Уважаеми господине, струва ми се, че тоя поклонник се подиграва с нас; казва, че си счупил крака, за да може да се качи в колата на момичетата. Заповядайте да го оставят на пътя.

— Добре — отговори господин дьо Ламот.

И оставиха Уленшпигел в канавката.

Никои войници повярваха, че той наистина си е счупил крака и се ядосаха, защото губеха един весел спътник. Те му оставиха за два дни месо и вино. Момичетата искаха да му помогнат с нещо, но като не можеха, хвърлиха му всичките курабии, които им бяха останали.

Щом войската се отдалечи, Уленшпигел хукна из полето в своето облекло на поклонник, купи един кон и през знайни и незнайни пътеки се втурна като вятър в Боа льо Дюк.

Когато чуха, че идат господата дьо Бовоар и дьо Ламот, осемстотин жители на града се въоръжиха, избраха си началници и изпратиха Уленшпигел, преоблечен като въглищар, в Анверс, за да поиска помощ от херкулеса-гуляйджия, Бредероде.

И войниците на господата дьо Ламот и дьо Бовоар не можаха да влязат в Боа льо Дюк, защото тоя бдителен град беше готов да се защищава храбро.

През следния месец някой си доктор Ажилеус даде два флорина на Уленшпигел и няколко писма, да ги занесе на Симон Праат 122 122 Праатфламандски печатар, привърженик на протестантите, печатал библията на фламандски език, което се считало за голямо престъпление. , който щял да му каже какво да прави.

Уленшпигел намери у Праат храна и подслон. Той спеше хубаво, цъфтящото му от здраве лице също беше хубаво; Праат, напротив, беше хилав, жалък на вид, сякаш постоянно бе потънал в тъжни мисли. И Уленшпигел се чудеше, когато — събудил се нощем случайно — чуваше удари от чук.

А сутрин колкото и рано да станеше, Симон Праат беше вече на крак, но видът му беше още по-жалък, очите му още по-тъжни и блеснали като очи на човек, който се готви за смърт или сражение.

Праат често въздишаше, сключил ръце за молитва, и винаги беше сякаш изпълнен с негодувание. Пръстите му както ръцете до лактите и ризата бяха черни и омазани.

Уленшпигел реши да узнае отде идат тия удари от чук и защо Праат е тъжен, а ръцете му черни. Една вечер, след като беше ходил в кръчмата „Синята гъска“, заедно със Симон, който отиде въпреки волята си, Уленшпигел се престори, че е пиян и че главата му е толкова замаяна от пиенето, че трябва веднага да си легне.

И Праат го заведе тъжно в къщи.

Уленшпигел спеше на тавана, при котките; леглото на Симон беше долу, до зимника.

Продължавайки да се прави на пиян, Уленшпигел се изкачи с препъване по стълбата, преструваше се, че едва не пада, и се държеше за въжето, което служеше за перила. Симон му помагаше най-грижливо и нежно като брат. Той го нагласи да легне, съжали го за пиянството му, помоли бога да му прости, и слезе; и скоро Уленшпигел чу същите удари от чук, които го бяха събуждали често.

Той стана безшумно, слезе бос по тесните стъпала и на седемдесет и второто се озова пред ниска врата, която беше полуотворена и пропускаше ивичка светлина.

Симон печаташе някакви листове, като употребяваше старинни букви от времето на Лоран Костер 123 123 Лоренц — Янсон Костер — холандски печатар, живял в град Хаарлем (към 1370–1440). По предложенията на някои учени той именно, а не Гутенберг, е изнамерил книгопечатането. , голям разпространител на благородното печатарско изкуство.

— Какво правиш тук? — попита Уленшпигел.