Шарл Костер - Тил Уленшпигел

В тия писма господин дьо Монтиньи пишеше:

Кралят е извънредно разгневен от това, което стана в Нидерландия, и когато настъпи часът, той ще накаже виновниците за размириците.

Сега граф Егмонт каза, че му е студено и че ще бъде добре да запалят буен огън от дърва. Това бе сторено, докато двамата благородници приказваха за писмата.

Огънят не можа да поеме поради голямата тапа в комина и стаята се изпълни с дим.

Тогава граф Хоогстретен 125 125 Граф Хоогстретен Антоан Лален — представител на краля в Генералните щати, голям нидерландски феодал, покровител на движението за съпротива срещу испанците. прочете, кашляйки, заловените писма на испанския посланик Алава 126 126 Алава — тогавашният испански посланик в Париж. до наместницата.

— Посланикът — каза той — пише, че всичкото зло, което е сполетяло Нидерландия, иде от трима души, именно: господата Орански, Егмонт и Хоорн. Трябва, казва посланикът, да се прояви любезност към тримата благородници и да им се каже, че кралят признава техните услуги, благодарение на които той държи в подчинение страната. Колкото за другите двама — Монтиньи и дьо Берг, те са там, дето трябва да бъдат.

— Ах! — каза си Уленшпигел. — Предпочитам димящ комин във Фландрия, отколкото студена тъмница в Испания, защото там по влажните стени растат примки за удушване.

Споменатият посланик добавя, че в Мадрид кралят казал:

— „От всичко, което се случи в Нидерландия, нашето кралско достойнство е накърнено, богослужението е унижено и по-добре е да изложим на опасност всички други наши страни, отколкото да оставим ненаказано едно такова въстание. Ние решихме да отидем лично в Нидерландия и да поискаме съдействие от папата и от императора. Под сегашното зло се таи бъдещото благо. Ние ще поставим Нидерландия отново под абсолютната наша власт и ще преобразим там по наша воля държавата, вярата и управлението.“

— Ах, крал Филип — си каза Уленшпигел, — да можех аз, по моя воля, да те преобразя с моята фламандска тояга, бих ти преобразил задника, ръцете и краката; бих заковал с два гвоздея главата ти насред гърба, за да видя дали в това състояние, загледан в гробището, което оставяш след себе си, ще пееш по свой начин песента си за тираническото преобразяване.

Донесоха вино. Хоогстретен стана и рече:

— Пия за родината!

Всички направиха същото: той сложи празния си потир на масата и добави:

— Настъпва тежкият час за белгийските благородници. Трябва да помислим как да се защитим.

Той погледна Егмонт, очаквайки отговор, но Егмонт не промълви нито дума.

А заговори Мълчаливия:

— Ние ще можем да се съпротивяваме — рече той, — ако Егмонт, от когото два пъти — при Сен Кантен и при Гравлин, Франция потрепери и комуто всички фламандски войници сляпо се подчиняват, поиска да ни помогне и попречи на Испанеца да влезе в нашата страна.

Господин Егмонт отговори:

— Аз съм изпълнен с преголяма почит към краля и не смятам, че трябва да се въоръжим като въстаници срещу него. Ония, които се страхуват от неговия гняв, нека си отидат. Аз ще остана, защото по никакъв начин не мога да живея без неговата подкрепа.

— Филип може да си отмъсти жестоко — рече Мълчаливия.

— Аз имам вяра в него — отговори Егмонт.

— Като даваш и главата си ли? — попита Людвиг Насауски.

— И главата — отговори Егмонт. — Всичко — глава, тяло и преданост — принадлежи на него.

— Приятелю и брате, аз ще сторя като тебе — каза дьо Хоорн.

Мълчаливия каза:

— Трябва да се предвижда, а не да се чака.

Тогава господин Егмонт каза възбудено:

— Аз заповядах да обесят в Грамон двадесет и двама протестанти. Ако проповедите престанат, ако бъдат наказани ония, които унищожават свещените статуи, гневът на краля ще затихне.

Мълчаливия каза:

— Има надежди, за които човек не е сигурен.

— Нека се въоръжим с доверие — рече Егмонт.

— Нека се въоръжим с доверие — каза дьо Хоорн.

— С мечове трябва да се въоръжим, а не с доверие — отвърна Хоогстретен.

При тия думи Мълчаливия направи знак, че иска да си отиде.

— Сбогом, принце без земя — каза Егмонт.

— Сбогом, графе без глава — каза Мълчаливия.

А Людвиг Насауски рече:

— Овцата е обречена на заколение, а слава очаква войника, спасител на татковината!

— Аз не мога да не искам това — рече Егмонт.

— Нека кръвта на жертвите — каза Уленшпигел — падне върху главата на царедвореца!

Благородниците си отидоха.

Тогава Уленшпигел слезе от комина и отиде веднага при Праат, за да му занесе новините. Праат му каза: