Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Симон му отговори уплашено:

— Ако си дяволско изчадие, издай ме, за да умра, ако си божие чадо, нека устата ти бъде затвор за езика.

— Божие чадо съм — отговори Уленшпигел — и не ти желая нищо лошо. Какво правиш тук?

— Печатам библията — отговори Симон. — Тъй като денем, за да мога да храня жена си и децата си, печатам жестоките и зли укази на негово величество, нощем сея истинското слово божие, та по тоя начин да поправям злото, което върша през деня.

— Ти си смел — рече Уленшпигел.

— Аз имам вяра — отговори Симон.

Действително от тая света печатница излезе библията на фламандски език, която се разпространи в Брабан, във Фландрия, в Холандия, в Зеландия, в Утрехт, в Северен Брабан, в Овер Исел, в Гелдерн чак до деня, когато Симон бе осъден и обезглавен и така завърши живота си, обречен на Христа и на справедливостта.

Един ден Симон каза на Уленшпигел:

— Слушай, брате, имаш ли смелост?

— Имам — отговори Уленшпигел, — ако е необходимо, мога да шибам с камшик някой испанец, докато умре, или да убия убиец, или да премахна някой злодеец.

— Би ли могъл — попита печатарят — да стоиш търпеливо в някой комин, за да чуеш какво се говори в стаята?

Уленшпигел отговори:

— Благодарение на бога имам як кръст и здрави крака, та бих могъл дълго време да стоя като котка, дето и да е.

— Имаш ли търпение и памет? — попита Симон.

— Пепелта на Клаас удря гърдите ми — отговори Уленшпигел.

— Слушай тогава — каза печатарят. — Ще вземеш тая така прегъната карта за игра, ще отидеш в Дендермонде и ще почукаш два пъти силно и веднъж слабо на портата на една къща, която е нарисувана тук. Ще ти отворят и ще те попитат ти ли си коминочистачът: ти ще отговориш, че си слаб и че не си загубил картата. И ще я покажеш. Тогава, Тил, направи каквото трябва да направиш. Над земята на Фландрия са надвиснали тежки нещастия. Щети покажат един приготвен и изчистен предварително комин; ще намериш там добри подпори за нозете си, а за сядане — една малка здраво закрепена дъсчица. Когато човекът, който ти е отворил, ти каже да се качиш в комина, ти ще сториш това и ще стоиш там мълчаливо. В стаята пред камината, в комина на която ще бъдеш, ще се съберат именити благородници. Това са Вилхелм Мълчаливия, принц Орански, графовете Егмонт, дьо Хоорн, дьо Хоогстретен и Людвиг Насауски, храбрият брат на Мълчаливия. Ние, протестантите, желаем да знаем какво тия уважаеми господа искат и могат да предприемат, за да се спаси страната.

И тъй на първи април Уленшпигел направи това, което му бе казано, и се настани в комина. Той се зарадва, като видя, че нямаше запален огън и си каза, че щом няма дим, ще може да чува много добре.

Скоро вратата на залата се отвори и той бе цял пронизан от порива на вятъра, но понесе търпеливо вятъра, като си каза, че той ще освежи вниманието му.

След това чу, че в залата влязоха господата Орански, Егмонт и другите. Те заговориха за страховете си, за кралския гняв и за тежките данъци и лошото управление на финансите. Един от тях говореше с рязък, високомерен и ясен тон — той беше Егмонт. Уленшпигел го позна, както позна и Хоогстретен по дрезгавия му глас; Хоорн — по дебелия му глас; граф Людвиг Насауски — по неговия твърд войнишки говор и Мълчаливия по това, че той произнасяше всички думи бавно, като че теглеше на везни всяка от тях.

Граф Егмонт попита защо втори път ги събират, когато в Хелега имали достатъчно време да решат какво да правят.

Дьо Хоорн отговори:

— Времето тече бързо, кралят се ядосва, не бива да се бавим.

Тогава Мълчаливия каза:

— Страната е в опасност: трябва да я защитим срещу нападение от чужда армия.

Егмонт кипна и отговори, че му е чудно защо кралят, неговият господар, е сметнал за нужно да изпраща армия, когато поради грижите на благородниците и особено на неговите всичко е усмирено.

Но Мълчаливия каза:

— В Нидерландия Филип има четиринадесет свои отряда, войниците на които са предани на оня, който ги командуваше при Гравлин и Сей Кантен.

— Не разбирам — рече Егмонт.

Принцът отвърна:

— Няма да кажа нищо повече, но ще бъдат прочетени на вас и на събраните тук благородници някои писма и на първо място — писмата на злочестия Монтиньи 124 124 Барон Монтини — по-малък брат на граф Хоор. Заедно с Жан дьо Глим, маркиз Берг, той бил изпратен при Филип II с поръчения от нидерландските благородници. И двамата били хвърлени в тъмница и там по заповед на краля удушени. .