Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Един подъл изменник от полка на господин Ликес бе издал всички.

Господин дьо Бозар плати жестоко за другите.

С разтуптяно от тревога сърце Уленшпигел отиде на пазара за животни в Брюксел, за да присъствува на неговото страшно мъчение.

И нещастният Дармантиер, качен на колело, изтърпя тридесет и седем удара с железен прът по бедрата, по краката, по ръцете, които бяха натрошени едно след друго, защото палачите искаха да видят как той се мъчи жестоко.

Тридесет и седмият удар бе по гърдите и той умря от него.

В един ясен и топъл юнски ден на пазара срещу кметството в Брюксел издигнаха ешафод, покрит с черен плат, и до него два високи стълба с железни острия на върховете. На ешафода имаше две черни възглавнички и малка маса със сложено на нея сребърно разпятие.

И на тоя ешафод бяха обезглавени с меч благородните графове Егмонт и Хоорн. И кралят наследи имотите им.

И посланикът на Франсоа, наречен Първи, говорейки за Егмонт, каза:

— Видях преди малко да отсичат главата на онзи, който на два пъти накара Франция да трепери.

И главите на графовете бяха набучени на железните острия.

И Уленшпигел каза на Ламме:

— Телата и кръвта са покрити с черен плат. Благословени са ония, чиито сърца ще се държат мъжествено и мечовете им ще бъдат извадени през черните дни, които ще дойдат!

По него време Мълчаливия събра цяла армия и нахлу от три страни в Нидерландия.

И на едно събрание на дивите Голтаци от Маранхут Уленшпигел каза:

— По съвета на инквизиторите Филип, кралят, обяви всички жители на Нидерландия и всеки поотделно за виновен в оскърбление на величеството, било, че се е присъединил към еретиците, било, че не им се е противил, и поради това отвратително престъпление осъжда всички без оглед на пол и възраст, с изключение на поименно изброените, на наказанията, предвидени за подобни злодеяния, и то без всякаква надежда за помилване. Кралят наследява.

Смъртта коси богатата и просторна страна, която граничи със Северно море, с графството Емден, с реката Амиз, с Вестфалия, с Клев, с Юлих и Лиеж, с Кьолнската и Трирската епископии, с Лотарингия и с Франция. Смъртта коси върху едно пространство от триста и четиридесет левги, в двеста укрепени градове, в петдесет села, с права на градове, в нивята, селищата и равнините. Кралят наследява.

За такава работа единадесет хиляди палачи не са много. Алба ги нарича войници. И земята на нашите бащи стана костница, отдето изкуствата бягат, занаятчиите я напускат, а промишлениците изоставят, за да отиват и обогатяват чужденеца, който им позволява да почитат бога на свободната съвест. Смъртта и унищожението косят. Кралят наследява.

Страната бе спечелила привилегиите си срещу пари, които плати на нуждаещите се владетели: тия привилегии са отнети. Съгласно договорите между нея и владетелите тя се надяваше, че ще се радва на богатствата, плод на нейния труд. Тя се излъга: зидарят гради за пожар, работникът работи за крадеца. Кралят наследява.

Кръв и сълзи! Смъртта коси по кладите; по дърветата, които служат за бесилки край широките пътища; в зиналите ями, дето хвърлят живи нещастните девойки; в тъмниците, дето давят затворниците, в купищата от пламнали дърва, сред които мъчениците горят на слаб огън; в запалените сламени колиби, дето жертвите умират сред пламъка и дима. Кралят наследява.

Тъй пожела римският папа.

Градовете гъмжат от шпиони, които очакват своя дял от имота на жертвата. Колкото си по-богат, толкова по си виновен. Кралят наследява.

Но храбрите хора в страната няма да се оставят да бъдат заклани като агнета. Между ония, които бягат, има въоръжени и те се оттеглят в горите. Калугерите ги издадоха, за да бъдат убити и да им вземат имотите. И затуй нощем и денем на групи като зверове те нападат манастирите, вземат обратно оттам парите, ограбени от бедния народ под формата на светилници, златни и сребърни дарохранителници, потири за причастие, дискоси и скъпи чаши. Така ли е, добри хора? Те пият в тях виното, което калугерите са пазели за себе си. Съдовете ще бъдат претопени или заложени и ще послужат за свещената война. Да живее Голтака!

Те непрекъснато нападат кралските войници, убиват ги, обират ги, а сетне бягат в бърлогите си. В горите денем и нощем пламват и угасват огньове, които постоянно менят местата си. Това са огньовете на нашите пиршества. Наш е дивечът — четириног и двуног. Ние сме господарите. Когато поискаме, селяните ни дават хляб и сланина. Ламме, виж ги: дрипави, диви, решителни, с горд поглед те бродят из гората с брадви, алебарди, дълги саби, мечове, пики, арбалети, аркебузи, защото за тях всяко оръжие е добро и те не искат да вървят наредени под знамена. Да живее Голтака!