Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Егмонт е предател, господ е с принца.

— Херцогът! Херцогът е в Брюксел! 127 127 Херцог Алба влязъл в Брюксел на 9 август 1567 година. Защо железните каси за пари и скъпоценности нямат крила?

Мълчаливия 128 128 Вилхелм Орански, наречен за своята сдържаност народен дипломат Мълчаливия. тръгва, бог го води.

Двамата графове са вече заловени 129 129 Граф Егмонт и Хоорн били арестувани на 9 септември 1567 година. ; Алба обещава на Мълчаливия снизхождение и прошка, ако се яви пред него.

Когато чу това, Уленшпигел каза на Ламме:

— Дявол да го вземе, по настояване на главния прокурор Дюбоа херцогът призовава да се явят пред него в срок от три пъти по четиринадесет дни принц Орански, брат му Людвиг, Хоогстретен, Ван ден Берг, Куленбург, Бредероде и други приятели на принца, като им обещава справедлив съд и милост. Слушай, Ламме: веднъж един амстердамски евреин повикал един от своите врагове да слезе на улицата; евреинът бил долу, на уличната настилка, а другият на един прозорец. „Я слез долу — казал той, — така ще те цапна по главата, че тя ще хлътне в гърдите и ти ще почнеш да гледаш през ребрата си, както крадец през решетките на затвор.“ Другият отговорил: „Да ми обещаеш и сто пъти повече, пак няма да сляза.“ Дано принц Орански и другите отговорят по същия начин.

И те сториха това, като отказаха да се явят. Егмонт и Хоорн не го направиха. Но слабостта при изпълнението на дълга ще бъде наказано от божия съд.

По това време на конския пазар в Брюксел бяха обезглавени господата дьо Андело, децата на Батембург 130 130 Братята Дандело, децата на Батембург и други били арестувани и обезглавени заради опита си да превземат Амстердам. и други знатни и храбри благородници за това, че се бяха опитали да завземат ненадейно Амстердам.

Те бяха осемнадесет души и докато отиваха на лобното място, пеейки химни из целия път, пред и зад тях биеха барабани.

А испанските войници, които ги караха, носеха пламтящи факли и ги горяха навред по тялото. И когато те се свиваха от болка, войниците им казваха:

— Как така, лютерани? Мигар ви боли, че ви горим приживе?

А оня, който ги бе издал, се наричаше Дирик Слоссе 131 131 Дирик Слос — кормчия, който предателски закарал кораба на Батембурговци да заседне на пясъка, поради което заговорниците били пленени. и ги бе завел в Анкьойз, тогава още католически, за да ги предаде там на тайните агенти на херцога.

И те умряха мъжествено.

И кралят наследи имотите им.

— Видя ли го да мине? — рече облеченият като дървар Уленшпигел на Ламме, който бе предрешен по същия начин. — Видя ли отвратителния херцог с неговото ниско като на орел чело и с дългата му брада, увиснала като въже на бесило? Бог да го удуши! Видя ли тоя паяк с дългите му космати лапи, избълван от сатаната над нашата земя? Ела, Ламме, ела; ела да хвърлим камъни в паяжината…

— Уви! — каза Ламме. — Ще ни изгорят живи…

— Ела в Гронендал, скъпи приятелю; ела в Гронендал, там има един хубав манастир, дето негова светлост херцогът Паяк ще отиде да моли благия бог да го остави да довърши делото си, с други думи, да разиграва черните си демони сред мършите. Сега е пост, но негова светлост херцогът ще се въздържа от всичко друго, но не и от кръв. Ела, Ламме; петстотин въоръжени конници са събрани около къщата в Охен; триста пешаци са тръгнали на малки групи и ще влязат в гората Соан.

Докато Алба се черкува, ние ще връхлетим, ще го заловим, ще го сложим в хубав железен кафез и ще го изпратим на принца.

Но Ламме затрепера от страх:

— Много е опасно, синко — каза той на Уленшпигел. — Много е опасно! Бих дошъл с тебе да свършим тая работа, ако краката ми не бяха толкова немощни и ако коремът ми не беше толкова издут от киселата бира, която пият в този Брюксел.

Така приказваха те в една дупка, изкопана в земята сред горския гъсталак. Изведнъж, надничайки през листака като от някоя бърлога, те видяха жълти и червени дрехи на войниците на херцога, които вървяха пешком през гората с блеснали на слънцето оръжия.

— Предадени сме — каза Уленшпигел.

Когато войниците се скриха от погледа му, той хукна към Охен. Войниците го оставиха да мине, без да му обърнат внимание, защото бе облечен като дървар и носеше товар дърва на гръб. Там той намери конниците, които чакаха; съобщи им новината и всички се пръснаха и избягаха освен господин Бозар Дармантиер, който бе заловен. А от пешаците, които идеха от Брюксел, не намериха никого.