Шарл Костер - Тил Уленшпигел

През тоя ден се проляха толкова сълзи, че подът цял се измокри. Като видя това, достопочтеният господин дьо Мегем се увери, че не го лъжат.

Ламме не се реши да се покаже повече в дома на господин дьо Мегем, защото готвачката му казваше винаги: „Жена ми!“

И той беше много печален, като се сетеше каква храна му бяха давали; но Уленшпигел донасяше всеки ден по някоя вкусна гозба, защото той влизаше в къщата откъм улица „Св. Катерина“ и се криеше на тавана.

На другия ден, по време на вечерня, граф дьо Мегем повери на хубавата си жена, че е решил призори на следната заран да заповяда на отрядите, които командуваше, да влязат в Боа льо Дюк. След това заспа. А хубавицата отиде на тавана да разправи всичко на Уленшпигел.

Преоблечен като поклонник, Уленшпигел тръгна веднага без храна и без пари за Боа льо Дюк, за да предупреди гражданите. Той смяташе да вземе по пътя един кон от Жероен Праат, брат на Симон, до когото носеше писма от принца, и оттам да препусне по прекия път до Боа льо Дюк.

Когато пресичаше шосето, той видя един отряд войници. И много се уплаши поради писмата, които носеше.

Но решен да посреща смело неприятните неща, той се спря и дочака спокойно войниците, като мълвеше молитвите си; когато минаха край него, той тръгна с тях и разбра, че те отиваха в Боа льо Дюк.

Една валонска рота водеше отряда. Начело вървеше капитан Ламот 120 120 Ламот (Валентин Пардие, сир дьо ла Мот) — валонски офицер-наемник, участвуващ от 1556 година в усмиряване на протестантското движение. със стражата си от шестима войника, въоръжени с алебарди; след това според чина им знаменосецът с по-малка стража, началникът на полицията, неговите стражи с алебарди и двамата му тайни агенти, началникът на нощната полиция, обозът, палачът и помощникът му, флейти и барабани, които дигаха голям шум.

След това идеше фламандска рота от двеста души с началника си и със знаменосеца си. Тя беше съставена от две отделения от по сто души, командувани от фелдфебели, изпитани войскари, а отделенията бяха с взводове от по десет души, командувани от ротмистри. Началникът на полицията и неговите помощници бяха предшествувани също така от флейти и барабани, които свиреха и удряха.

След тях в две открити каруци бяха приятелките им, хубави леки момичета, които се смееха високо, цвъртяха като жълтунки, пееха като славеи, ядяха, пиеха и танцуваха — прави, легнали или пък седнали, като че яздеха кон.

Някои от тях бяха облечени в дрехи като ландскнехти, само че от тънък бял плат, деколтирани, цепнати над лактите, по бедрата и куртките, за да се виждат прелестните им тела; те носеха шапчици от тънък ленен плат, поръбен със златна сърма и със забучени хубави щраусови пера, разлюлени от вятъра. На коланите им от сърма и украсени с червен сатен висяха сърмените ножници на мечовете им. И обувките, чорапите, гащите, куртките, шнуровете и токите бяха от сърма и бяла коприна.

Имаше други, облечени също така като ландскнехти, но в синьо, зелено, алено, небесносиньо, пурпурно, с разрези, везба и гербове според прищевките им. И всички имаха на ръкава си кръг от друг цвят, който показваше занаята им.

Един съдържател на публичен дом, техният сержант, се опитваше да ги укроти; но с думи и мили гримаси те го разсмиваха и не го слушаха.

Облечен като поклонник, Уленшпигел вървеше край две роти като лодка от голям кораб. И мълвеше тихичко молитвите си.

Изведнъж Ламот му каза:

— Къде така си тръгнал, поклоннико?

— Господин капитан — отговори гладният Уленшпигел, — преди време извърших голям грях и бях осъден от духовенството на катедралата да отида пешком до Рим, за да измоля прошка от Светия отец. Той ми даде опрощение и така пречистен, аз се върнах тук при условие, че ще проповядвам из пътя за светите тайнства на всички войници, дето и да ги срещна, но срещу моите проповеди те са длъжни да ми дават хляб и месо. С тия мои проповеди аз поддържам клетия си живот. Ще ми позволите ли при следната почивка да изпълня моя обет?

— Добре — рече Ламот.

Уленшпигел почна да се вмъква между валонците и фламандците като свой човек, но опипваше писмата под куртката си.

Момичетата му викаха:

— Поклоннико, хубавецо поклонник, ела да ни покажеш мъжката си сила.

Уленшпигел се приближаваше до тях и казваше скромно:

— Сестри во Христе, не се подигравайте с бедния поклонник, който ходи през планини и долини да проповядва на войскарите светата вяра.