Шарл Костер - Тил Уленшпигел

И поглъщаше с очи техните прелести.

Но леките момичета надничаха между завеските на каруците с живите си лица и думаха:

— Ти си много млад, за да проповядваш на войскарите. Качи се при нас, ние ще те научим на по-сладки приказки.

Уленшпигел на драго сърце щеше да ги послуша, но не смееше заради писмата; две от момичетата бяха подали вече от колата закръглените си бели ръце и се опитваха да го издърпат при тях, но ревнивият им сержант каза на Уленшпигел:

— Махай се или ще те насека на парчета.

И Уленшпигел се отдалечи, като гледаше изпод вежди свежите момичета, позлатени от слънцето, което блестеше отгоре.

Стигнаха до Берхем. Филип дьо Лануа 121 121 Филип дьо Ланноа — един от военачалниците на Маргарита Пармска, известен със своите действия срещу калвинистите. , владетел на Бовоар и началник на фламандците, заповяда да спрат за почивка.

На това място имаше един средно висок дъб, клоните на който бяха окастрени, освен един дебел клон, отрязан наполовина — на него миналия месец бяха обесили един анабаптист.

Войниците спряха, лавкаджиите отидоха при тях да им продават хляб, вино, бира и най-различни меса. А на момичетата продаваха захар, курабии, бадеми, сладкиши. Като видя това, Уленшпигел усети още по-голям глад.

Изведнъж той се покатери като маймуна на дървото, възседна дебелия клон, който беше седем стъпки над земята, и почна да се шиба с един камшик, а в това време войниците и момичетата се събраха в кръг около него.

— В името на отца и сина и светаго духа — рече той — амин. Писано е: „Който дава на сиромасите, заема на бога.“ Войници и вие хубави дами, прелестни любовни приятелки на тези храбри воини, заемете на бога, искам да кажа, дайте на мене хляб, месо, вино, бира, ако обичате, сладкиши, ако ви се иска, и бог, който е богат, ще ви върне това в купища жълтунки, в потоци сладко вино, в планини кристална захар, в мляко с ориз, което ще ядете в рая със сребърни лъжици.

И продължи жално:

— Не виждате ли с какви страшни мъки се опитвам да изколя прошка за греха си? Няма ли да облекчите лютата болка от тоя камшик, който наранява и окървавява гърба ми?

— Кой е този побъркан? — питаха се войниците.

Приятели — отговори Уленшпигел, — аз не съм побъркан, а разкаян грешник и гладен човек, защото, докато моят дух плаче заради греховете ми, стомахът ми плаче от липса на месо. Добри войскари и вие хубави девойки, виждам между вас тлъста шунка, гъска, наденици, вино, бира, сладкиши. Няма ли да дадете нещо на поклонника?

— Ще дадем, ще дадем — казаха фламандските войници, — проповедникът има добро лице.

И всички почнаха да му хвърлят храна, както се хвърлят топки. Уленшпигел, възседнал клона, не преставаше да говори и да яде.

— Гладът — каза той — прави човека жесток и неспособен за молитва, ала шунката тутакси премахва лошото настроение.

— Внимавай, смахната главо! — рече един сержант и му хвърли бутилка, пълна до половина.

Уленшпигел улови бутилката във въздуха, сръбна няколко малки глътки и рече:

— Ако големият страшен глад се отразява зле върху клетото човешко тяло, има и друго нещо, също така опасно: тревогата на бедния поклонник, комуто щедрите войскари дават кой къс шунка, кой бутилка бира. Защото поклонникът обикновено е много въздържан и ако пие, след като в стомаха си има толкова слаба храна, веднага би се опил.

И както приказваше, хвана във въздуха една кълка от гъска, която му бяха хвърлили.

— Това е просто чудо — рече той — да ловиш във въздуха риба от ливадите. Но тя изчезна вече заедно с кокала. Има ли нещо по-жадно от сухия пясък? Да, безплодна жена и гладен стомах.

Изведнъж той усети, че го мушна в задника върхът на една алебарда и чу един знаменосец, който му казваше:

— Не обичат ли вече поклонниците задушен овнешки бут?

Уленшпигел видя набучен на алебардата голям кокал заедно с месото от задушен овнешки бут. Той го взе и каза:

— Предпочитам това между зъбите ми, отколкото алебардата под куртката. Състрадателно войниче, от кокала ще направя флейта, за да ти изсвиря хвалебна песен! Но — каза той, като ръфаше месото по кокала — какво е обяд без десерт, какво е тоя кокал, колкото и да е сочен, ако след него поклонникът не види да се покаже благословеното личице на някой сладкиш?

Като каза това, той посегна към лицето си, защото момичетата хвърлиха два сладкиша и единият го удари по окото, а другият — по бузата. Момичетата се разсмяха, а Уленшпигел отговори: