Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Уленшпигел и Ламме влязоха в катедралата. Дрипави младежи и между тях неколцина мъже, непознати на никого, бяха застанали пред олтара и си разменяха знаци и гримасничеха. Те вдигаха голяма врява и шум с езиците и краката си. Никой не беше ги виждал дотогава в Анверс, никой не ги видя и след това. Един от тях, чието лице приличаше на печен лук, попита дали Марийка — така казваше той на Богородица — се е уплашила и затова тъй бързо се е прибрала в църквата?

— Сигурно не от тебе се е уплашила, арапино гаден — отговори Уленшпигел.

Хлапакът, на когото той каза това, се нахвърли отгоре му да го бие, но Уленшпигел го улови за яката и му каза:

— Удариш ли ме, ще си избълваш езика.

След това се обърна към някои жители на Анверс, които бяха там, и им каза, като посочи дрипавите младежи:

— Господа и граждани, пазете се, това не са истински фламандци, а платени предатели, за да ни въвлекат в зло, в нищета и разорение.

А на подозрителните рече:

— Хей, магарешки муцуни, изсушени от немотия, отде сте взели днес тия пари, които звънтят в кесиите ви? Да не би още приживе да сте продали кожите си, за да направят от тях барабани?

— Ей, че проповедник! — казаха подозрителните.

После почнаха да викат всички заедно за Богородица:

— Марийка има хубава рокля! Марийка има хубава корона! Ще ги дам на моята уличница!

Те излязоха, но един от тях се бе качил на амвона, за да приказва глупости, и те се върнаха и се развикаха:

— Слез, Марийке, преди да сме те взели. Направи някакво чудо, за да видим дали можеш тъй добре да ходиш, както оставяш другите да те носят, Марийке мързеливке!

Напразно Уленшпигел викаше: „Престанете с вашите мръсни приказки, разрушители! Всяко плячкосване е престъпление!“ Те не спряха, а някои от тях казаха дори, че ще разбият олтара, за да накарат Марийка да слезе.

Като чу това, една стара жена, която продаваше свещи в църквата, хвърли в лицата им пепелта от мангала си; но те я набиха, събориха я на земята и тогава почна голямата врява.

В църквата дойде маркграфът със стражите си. Като видя събрания народ, той го покани да напусне църквата, но без да настоява, и само няколко души излязоха; другите казаха:

— Най-напред искаме да чуем как ще пеят свещениците на вечернята за възхвала на Марийка.

Маркграфът каза:

— Никой няма да пее.

— Ние самите ще пеем — отговориха подозрителните дрипльовци.

И запяха в средата и в притвора на църквата. Неколцина почнаха игра с черешови костилки и казваха: „Марийке, в рая ти никога не играеш и ти е отегчително; поиграй с нас.“

И като хулеха непрекъснато статуята, те викаха, виеха и свиркаха.

Маркграфът се престори на уплашен и си отиде. По негова заповед всички врати на църквата освен една бяха заключени.

Народът се държеше настрана от подозрителната сбирщина, която ставаше все по-дръзка и кряскаше още по-силно. И сводовете на църквата кънтяха, сякаш сто топа стреляха.

Оня, чието лице приличаше на печен лук и който сякаш имаше известна власт над другите, се качи на амвона, направи знак с ръка и почна да проповядва:

— В името на отца, сина и светаго духа — тримата в един и единият в тримата бог да ни избави в рая от аритметика; днес, петнадесети август, Марийка излезе много наконтена, за да покаже дървеното си лице на господата и гражданите от Анверс. Но през време на шествието Марийка срещна дявола Сатана и Сатаната й каза подигравателно: „Сега, Марийке, ти си нагиздена като царица и затова си много горда; четворица господа те носят и ти не искаш да погледнеш вече бедния гражданин Сатаната, който върви пешком.“ А Марийка му отговори: „Махай се, Сатана, ще ти смажа главата още по-силно, мръсна змийо!“ — „Марийке — рече Сатаната, — от хиляда и петстотин години ти се занимаваш с тая работа, но духът на господа, твоя господар, ме освободи. Аз съм по-силен от тебе, ти вече няма да стъпчеш главата ми и аз ще те накарам сега да танцуваш.“ И Сатаната взе един голям режещ камшик и почна да шиба Марийка, която не смееше да вика, за да не покаже, че се страхува, но хукна да бяга и господата, които я носеха, бяха принудени също да тичат, за да не би тя със своята златна корона и скъпоценностите си да падне сред бедния прост народ. И сега Марийка стои мълчалива и вцепенена в нишата 117 117 Вдлъбнатина в стената, направена нарочно за поставяне на статуя, ваза и др. — Б.пр. си, загледана в Сатаната, който е седнал връх стълба под малкия купол с камшик в ръка, надсмива й се и казва: „Аз ще те накарам да платиш за кръвта и сълзите, пролени в твое име! Как си с девствеността, Марийке? Време е вече да слезеш от мястото си. Ще те срежат на две, грозна дървен; статуйо, заради всичките статуи от плът и коси, които в твое име бяха изгорени, обесени и безмилостно заровени живи в земята.“ Тъй каза Сатаната — и той каза истината. И сега трябва да те свалим от нишата, кръвожадна Марийке, жестока Марийке, която никак не приличаш на твоя син Христос!