Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Съдържателят все повече пуфтеше, но не смееше да мръдне.

Ламме продължи:

— Колко струва според тебе една хубава каручка от ясеново дърво, боядисана червено и цялата покрита с платно от Куртре, за да пази от слънце и дъжд? Не струва ли най-малко двадесет и четири флорина? А? А колко правят двадесет и четири и осемнадесет флорина? Казвай, вариклечко, слаб в смятането? И тъй като днес е пазарен ден, и тъп като в твоята мизерна странноприемница са надошли селяни, аз ще им продам веднага колата и магарето.

И това наистина стана, защото всички познаваха Ламме. Действително за магарето и за каручката си той взе четиридесет и четири флорина и десет патара. Той раздрънка жълтиците под носа на съдържателя и му каза:

— Усещаш ли мириса на бъдещите пиршества?

— Да — отговори съдържателят.

И добави съвсем тихо:

— Ако продаваш кожата си, аз ще я купя за един лиар и ще си направя от нея муска против разточителството.

През това време от тъмния двор често идваше една миличка и хубава булка, за да погледа Ламме през прозореца, но щом той зърваше красивата й муцунка, веднага се дръпваше.

Вечерта, когато се качваше по стълбата без свещ и се клатеше от виното, той почувствува, че някаква жена го прегръща, целува го ненаситно по бузата, по устата, че дори и по носа, и измокри лицето му със своите любовни сълзи; след това го остави.

От пиенето на Ламме му се приспа, легна си, заспа и на другия ден тръгна заедно с Уленшпигел за Ганд.

Там той търси жена си из всички питейни заведения, дето имаше музика, и из кръчмите. Вечер намираше Уленшпигел в „Пеещият лебед“. Уленшпигел ходеше навред, дето можеше, като сееше тревога и подбуждаше народа срещу палачите на татковината.

На петъчния пазар, близо до „Големият топ“, Уленшпигел легна по корем на каменната настилка.

Един въглищар дойде при него и го попита:

— Какво правиш?

— Мокря си носа, за да разбера откъде духа вятърът — отговори Уленшпигел.

Дойде един дърводелец.

— Да не мислиш, че каменната настилка е дюшек?

— За някои тя скоро ще бъде покривка — рече Уленшпигел.

Спря се един монах.

— Какво прави тук това теле? — попита той.

— Моли, паднало по корем, да го благословиш, отче — отговори Уленшпигел.

Монахът го благослови и си отиде.

Тогава Уленшпигел залепи ухото до земята. Дойде един селянин.

— Чуваш ли нещо отдолу? — попита го той.

— Да — отговори Уленшпигел, — чувам как растат дърветата, клоните на които скоро ще послужат за клади на нещастните еретици.

— Не чуваш ли нещо друго? — попита го един общински пазач.

— Чувам — отговори Уленшпигел — жандармерия, която иде от Испания; ако имаш нещо ценно, зарови го в земята, защото скоро човек няма да бъде вече сигурен в градовете поради крадци.

— Побъркал се е — каза общинският пазач.

— Побъркал се е — повториха гражданите.

Ламме престана да яде, тъй като мислеше непрестанно за сладостното видение по стъпалата на „Синият фенер“. Сърцето му го влечеше към Брюге, но Уленшпигел насила го заведе в Анверс, дето той продължи печалното си търсене.

Когато биваше в кръчмите между добри фламандци, протестанти, дори и между католици, приятели на свободата, той им казваше за наредбите:

— Под предлог да ни очистят от ереста те докарват инквизицията, но това очистително ще подействува на кесиите ни. Ала ние обичаме да вземаме само церове, които ни се харесват. Ние ще кипнем, ще въстанем и ще грабнем оръжията. Кралят знаеше това предварително. Като види, че ние не искаме очистителното, той ще тури в действие клизмите — с други думи, големите и малки топове, крепостните топчета, фалконетите и мортирите с широки дула. Кралска клизма! След това лекуване във Фландрия няма да остане ни един богат фламандец. Честита е родината ни, че има такъв царствен лекар.

Гражданите се смееха.

И Уленшпигел казваше:

— Смейте се сега, но когато чуете, че в катедралата са счупили нещо, бягайте или грабвайте оръжието!

На петнадесети август, големия празник на Дева Мария и на благославянето на тревите и корените, когато кокошките, преситени от зърна, не чуват зова на петела, който ги моли за любов, при една от анверските градски порти бе счупено от един италианец, наемник на кардинал Гранвел, едно каменно разпятие и Богородичното шествие излезе от катедралата, предшествувано от зелени, жълти и червени шутове.

Но статуята на Богородица, охулена из пътя от непознати мъже, бързо поставиха пак в олтара на църквата и заключиха решетките.