Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Уленшпигел ги гледаше и мислеше за Нел. При тоя тъжен спомен той каза:

— Да отидем да пием.

Но Ламме, загледан също така във влюбените двойки, не го чу и рече:

— Някога и ние, жена ми и аз, обхванати от любов, минавахме така под носа на ония, които като нас сега седяха на брега самички, без жени.

— Да вървим да пием — рече Уленшпигел. — Ще намерим Седмината на дъното на каните.

— Пиянски приказки — отговори Ламме. — Ти знаеш, че Седмината са великани и не биха могли да се изправят под големия свод на църквата на Спасителя.

Уленшпигел, който мислеше с тъга за Нел, а също така, че може би ще намери в някоя странноприемница удобно легло, хубава вечеря и любезна стопанка, отново каза:

— Да вървим да пием!

Но Ламме не го чуваше и загледан в камбанарията на катедралата, рече:

— Пресвета Богородице, закрилнице на законната любов, направи така, че да мога да видя пак бялата й гръд — тая сладостна възглавничка.

Върви да пием — каза Уленшпигел. — Ще я намериш в някоя кръчма, дето я показва на пиячите.

— Как смееш да мислиш лошо за нея? — рече Ламме.

— Върви да пием — каза Уленшпигел, — тя сигурно е съдържателка на някоя кръчма.

— Приказки на ожаднял пияч — рече Ламме.

Уленшпигел продължи:

— Може би е запазила за клетите пътници говеждо задушено с ароматни подправки, не много тлъсто, крехко, сочно като розови листца, потънало нато риба по заговезни сред карамфил, мускат, гребени на петли, телешки ядки и други небесни сладости.

— Проклетник! — рече Ламме. — Ти сигурно искаш да ме умориш. Забрави ли, че от два дни се храним само със сух хляб и евтина бира?

— Приказки на гладник — отговори Уленшпигел. — Ти плачеш от желание да ядеш; ела, яж и пий. Аз имам тук половин флорин, който ще стигне за угощението ни.

Ламме се засмя. Отидоха да вземат каручката си и минаха през целия град, за да намерят най-хубавата странноприемница. Но като видяха няколко муцуни на кисели съдържатели и неприветливи съдържателки, те отминаха, защото смятаха, че кисела мутра е лоша реклама за хубава кухня.

Те стигнаха до съботния пазар и влязоха в странноприемницата „Синият фенер“. Там съдържателят беше с приветливо лице.

Оставиха каручката си в двора и казаха да заведат магарето в обора и му дадат за другар мяра овес. Поръчаха си вечеря, ядоха до насита, спаха добре и станаха, за да ядат отново. Ламме, който умираше от доволство, каза:

— Чувам в стомаха си небесна музика.

Когато дойде време за плащане, съдържателят отиде при Ламме и му каза:

— Всичко десет патара.

— У него са парите — каза му Ламме, като посочи Уленшпигел, който отговори:

— Нямам никакви пари.

— Ами половината флорин? — рече Ламме.

— Нямам никакви пари — отговори Уленшпигел.

— Добре — каза съдържателят, — ще съблека дрехите и ризите и на двама ви.

Ламме, изведнъж придобил смелост от изпитото вино, възкликна:

— Но ако поискам да ям и да пия, да ям и да пия, да, да пия за двадесет и седем флорина, че дори и за повече — аз ще го направя. Да не мислиш, че в тоя корем са отишли малко пари? Слава богу, досега той е бил угояван само с жълтунки. Под мазния си колан ти никога не си имал такъв корем. Защото като на всеки никаквик, твоята лой е по яката на куртката ти, а не носиш като мене три пръста сланина на корема си!

Съдържателят се запени от ярост. Той заекваше от рождение, а искаше да приказва бързо, но колкото побързаше, толкова повече кихаше като куче, което се измъква от вода. Уленшпигел го замерваше в носа с топчици от хляб. А Ламме все по-оживено продължаваше:

— Да, аз имам с какво да платя твоите три мършави кокошки и четирите ти крастави пилета, и оня глупав паун, който разхожда мръсната си опашка в двора. И ако твоята кожа не беше суха като кожата на стар петел, ако кокалите ти не се разпадаха на прах в гърдите ти, бих имал още достатъчно пари, за да изям и тебе, и твоя сополив слуга, и еднооката ти прислужница, и готвача ти, чиито ръце са толкова къси, че ако окраставее, не би могъл да се почеше.

— Вижте го — продължаваше той, — вижте го, тоя хубостник: за половин флорин щял да ни съблече дрехите и ризите! Я ми кажи ти, дрипльо нахален, колко струват всичките ти дрехи, аз ти давам за тях три лиара.

А съдържателят, кипнал още повече, пуфтеше все по-силно.

И Уленшпигел му хвърляше в лицето хлебни топчета.

Ламме викаше като лъв:

— Я кажи, мършава мутро, колко струва според тебе едно хубаво магаре с деликатна муцуна, с дълги уши, с широки гърди и с крака, досущ като желязо? Най-малко осемнадесет флорина — не е ли тъй, кръчмарю окаян? Колко стари гвоздеи имаш ти в сандъците си, за да купиш такова хубаво добиче?