Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Казвате, че били кротки и че искали само свободно и спокойно да слушат словото божие. Все ми е едно! Махайте ги от Брюге! Изгонете ги, избийте ги, изхвърлете от църквата всички тия калвинисти! Още ли не сте тръгнали? Фу-у! Вие сте кокошки, които треперят от страх на бунището си. Аз виждам, че тия нечестиви калвинисти ще почнат да лягат върху коремите на вашите жени и дъщери и вие ще ги оставите да вършат това, поплювковци, меки като тесто. Недейте отива, недейте… ще си намокрите гащите в боя. Фу, срамота, жители на Брюге! Срамота, католици! Това ми било католици! Баби страхливи! Позор за вас — патоци, патици, гъски и пуйки!

Ей, че хубостници са тия проповедници, та ходите на тълпи да слушате лъжите, които те бълват, че и момичетата ходят нощем на техните проповеди, да, за да напълнят след девет месеца града с мънички момчета и момичета Голтаци! Те бяха четирима, четирима безобразни нехранимайковци, които проповядваха в гробището на църквата. Първият от тия нехранимайковци, мършав и блед, един дрисльо, носеше някаква мръсна шапка. Благодарение на шапката ушите му не се виждаха. Кой от вас е виждал ушите на някой проповедник? Той беше без риза, защото голите му ръце се показваха изпод куртката без долни дрехи. Аз го видях добре, макар че той искаше да се покрие с една малка мръсна наметка, видях също така в гащите му от черно платно, надупчени като върха на анверската катедрала, как се люлееха неговите камбани заедно с езика. Другият нехранимайко проповядваше облечен в куртка, без обуща. Никой не видя и неговите уши. Той трябваше просто да спре проповедта си, защото и момчетата, и момиченцата почнаха да му дюдюкат: „У-у, у-у! Не си знае урока!“ Третият от тия безобразни негодници носеше мръсна, грозна шапка с малко перо отгоре й. И неговите уши не се виждаха. Четвъртият нехранимайко, Херманус, беше по-наконтен от другите, но навярно два пъти е жигосван по рамото от палача, да.

Те всички носят под шапките си копринени, омазани кепета, които скриват ушите им. Видели ли сте някога ушите на проповедник? Ушите! Хе, та как ще си покажат ушите: те са отрязани. Да, палачът на всички е отрязал ушите.

И ето на̀, тъкмо около тия безобразни нехранимайковци, около тия джебчии, тия некадърни занаятчии, напуснали дюкянчетата си, тия дрипави проповедници, се трупа простият народ и вика: „Да живее Голтака!“, като че всички са побеснели, пияни или побъркани.

А на нас, злочестите католици, не ни остава вече нищо друго, освен да напуснем Нидерландия, защото тук може да се крещи: „Да живее Голтака! Да живее Голтака!“ Какво тежко проклятие, Исусе Христе, е връхлетяло тоя омагьосан и глупав народ! Навсякъде богати и бедни, благородници и простаци, млади и стари, мъже и жени, всички викат: „Да живее Голтака!“

И какви са всички тия благородници, всички тия задници в щавена кожа, дошли ни от Германия? Каквото са имали, пропилели са го по жени, карти, гуляи, чревоугодие, разврат, мъкнене по оргии, вардаляне в мръсотии, в ужасни игри на зарове и безмерно контене. Те нямат дори ръждив гвоздей, за да се почешат, дето ги сърби. И сега им се приискали имотите на църквите и манастирите.

И там, на угощението у оня негодник Куленбург, заедно с другия негодник Бредероде, те пили с дървени чаши, за да изразят презрението си към господин Берлаймон и госпожа наместницата. Да, и викали: „Да живее Голтака“. О, ако бях господ, бих превърнал с извинение техните питиета, бира или вино в мръсна помия, да, в мръсна, отвратителна, воняща помия, дето са прали своите лайнени ризи и чаршафи.

Да, ревете, магарета, ревете: „Да живее Голтака!“ Да! Аз пророчествувам! Всички проклятия, бедствия, треска, чума, пожари, унищожения, опустошения, язви, английска болест и черна чума ще се изсипят над Нидерландия. Да, и бог ще бъде отмъстен по тоя начин заради вашия мръсен рев: „Да живее Голтака!“ И няма да остане камък върху камък от вашите домове и ни едно късче кост от вашите прокълнати крака, които тичат подир нечестивите калвинисти и проповедници! И нека бъде тъй, да бъде, да бъде вовеки! Амин!

— Да си вървим, моето момче — рече Уленшпигел на Ламме.

— Ей сега — каза Ламме.

И затърси жена си между младите и хубави богомолки, които присъствуваха на проповедта, но не я намери.

Уленшпигел и Ламме стигнаха до едно място, което наричаха Minre Water — Любовна вода, но големите учени и нахалните многознайници казваха, че това е Minre Water — Вода на ордена на миноритите. Уленшпигел и Ламме седнаха на брега и почнаха да гледат как под разлистените над главите им като нисък свод дървета минаваха мъже, жени, момичета и момчета, накичили главите си с цветя, и хванати под ръка, вървяха бедро до бедро и се гледаха нежно в очите, без да виждат в тоя свят нищо друго освен себе си.